Автор Добринка Микова? О, да! Някога това беше моето име.
текстът на приказката
Много, много някога – преди милион и половина години – от много,
много някъде – чак от Слънцето – долетял на Земята един слънчев лъч. Спрял
запъхтян и решил да се огледа. Но къде? Естествено в морето.
-
Ах, колко съм хубав, ах, колко съм златен! –радвал се
на своето отражение
слънчевият лъч.
-
Нито си хубав, нито си златен! – казала водата. – Само си
много, много суетен.
-
Колко си студена – възкликнал той. – Аз исках само да
си се порадвам.
-
Радвай се! Но защо ми плашиш рибите?
Тогава слънчевият лъч тръгнал на
пръсти по водата, за да не плаши рибите. След него
останала пътека.
-
Всъщност ти си хубав! – казала водата, играейки си със
златната пътека.
-
А ти не си студена – извинил се слънчевият лъч и скочил
на пясъка.
-
Защо не гледаш къде стъпваш?! – извикала една
песъчинка.
-
О, извинявай! – подскочил лъчът.
-
Ох, не ме настъпвай! – извикала друга.
Слънчевият лъч уплашено се скрил под едно листо.
-
Те са нервни – прошепнало листото.
-
Нервни? Защо? – учудил се той.
-
Защото чакат някой да ги погали.
-
Всички ли, които чакат някой да ги погали, са нервни?
-
Не зная. Но с песъчинките е така!
Лъчът приклекнал до една песъчинка и докоснал с пръстче
розовото й носле. Тя се усмихнала и отворила очи.
-
Ти си топъл – прошепнала.
-
А аз мислех, че съм златен – натъжил се слънчевият лъч.
-
Това сигурно е така!
-
Мислиш ли? – зарадвал се той.
В този миг една голяма синя вълна протегнала ръка и грабнала
песъчинката.
- Ей, какво правиш? – извикал лъчът. – Веднага ми
я върни!
- Защо ти е? – попитало морето.
- За да си говоря с нея. Тя каза, че съм топъл.
- Какво ли няма да измисли една глупава
песъчинка – избоботило морето.
- Не е вярно! Аз наистина мога да я стопля,
защото е малка. А тебе не мога. Върни ми я или ще ти изплаша рибите!
А морето много обичало своите риби и за да не би наистина
слънчевият лъч да ги изплаши, то върнало песъчинката, която в това време се
била скрила в една мида.
- Аз пък съм златен! – възкликнал слънчевият лъч, като разтворил мидата
и се
огледал в красивия скъпоценен
камък, в който се била превърнала малката жълта песъчинка.
Наистина. Колко му трябва на един слънчев лъч, за да се убеди, че е
златен! Една песъчинка, стоплена от него, и едно море, което да я превърне в
бисер.
