неделя, 11 ноември 2012 г.

Златният лъч /видео/

Това е една от моите приказки в книгата ми *Белият коминочистач*






Автор Добринка Микова? О, да! Някога това беше моето име.

текстът на приказката



Много, много някога – преди милион и половина години – от много, много някъде – чак от Слънцето – долетял на Земята един слънчев лъч. Спрял запъхтян и решил да се огледа. Но къде? Естествено в морето.

-          Ах, колко съм хубав, ах, колко съм златен! –радвал се на своето отражение

 слънчевият лъч.

-          Нито си хубав, нито си златен! – казала водата. – Само си много, много суетен.

-          Колко си студена – възкликнал той. – Аз исках само да си се порадвам.
-          Радвай се! Но защо ми плашиш рибите?
Тогава слънчевият лъч тръгнал на пръсти по водата, за да не плаши рибите. След него
останала пътека.
-          Всъщност ти си хубав! – казала водата, играейки си със златната пътека.
-          А ти не си студена – извинил се слънчевият лъч и скочил на пясъка.
-          Защо не гледаш къде стъпваш?! – извикала една песъчинка.
-          О, извинявай! – подскочил лъчът.
-          Ох, не ме настъпвай! – извикала друга.
Слънчевият лъч уплашено се скрил под едно листо.
-          Те са нервни – прошепнало листото.
-          Нервни? Защо? – учудил се той.
-          Защото чакат някой да ги погали.
-          Всички ли, които чакат някой да ги погали, са нервни?
-          Не зная. Но с песъчинките е така!
Лъчът приклекнал до една песъчинка и докоснал с пръстче розовото й носле. Тя се усмихнала и отворила очи.
-          Ти си топъл – прошепнала.
-          А аз мислех, че съм златен – натъжил се слънчевият лъч.
-          Това сигурно е така!
-          Мислиш ли? – зарадвал се той.
В този миг една голяма синя вълна протегнала ръка и грабнала песъчинката.
-  Ей, какво правиш? – извикал лъчът. – Веднага ми я върни!
-  Защо ти е? – попитало морето.
-  За да си говоря с нея. Тя каза, че съм топъл.
-  Какво ли няма да измисли една глупава песъчинка – избоботило морето.
-  Не е вярно! Аз наистина мога да я стопля, защото е малка. А тебе не мога. Върни ми я или ще ти изплаша рибите!
А морето много обичало своите риби и за да не би наистина слънчевият лъч да ги изплаши, то върнало песъчинката, която в това време се била скрила в една мида.
    - Аз пък съм златен! – възкликнал слънчевият лъч, като разтворил мидата и се
огледал в красивия скъпоценен камък, в който се била превърнала малката жълта песъчинка.
    Наистина. Колко му трябва на един слънчев лъч, за да се убеди, че е златен! Една песъчинка, стоплена от него, и едно море, което да я превърне в бисер.