четвъртък, 31 януари 2019 г.

А ЧОВЕКЪТ ПРАВЕЛ ПЪТ...



А ЧОВЕКЪТ ПРАВЕЛ ПЪТ...

Било много преди вчера, преди онзи ден, толкова преди, че на земята все още нямало пътища.
Тогава един човек започнал да прави просека в гората.
Насъбрала се тълпа.
– Какво ли пък мисли да прави тоя? – извисил се един глас. – Случайно да знаете?
– Иска всички ние вкупом да стигнем края ѝ – предположил мързеливият.
– Това е невъзможно – отсякъл опърничавият. – Дори той самият не може да го стигне.
– И да стигне, и да не стигне, все тая – казал страхливият. – Накрая няма нищо!
– Може пък и да има – подхвърлил някой.
Човекът продължавал да сече.
– Ама че работа! – възхитил се любопитният.
– Това не е работа, а глупост – заявил мързеливият.
– Може пък и да не е – подхвърлил нерешителният.
– Ще видим каква ще излезе – казал предпазливият.
– Може и да не излезе нищо, но важното е, че става нещо – захилил се шегаджията.
И всички те вървели след него и разсъждавали върху смисъла и безсмислието на туй, което вършел.
А човекът продължавал да сече. И да прави път.


 приказка от моята книга Белият коминочистач