петък, 19 юли 2019 г.

ПУХ ОТ ЗВЕЗДНИТЕ ТОПОЛИ ( моя приказка + моя илюстрация )


 Написано и нарисувано от мен

Тази приказка я публикувам отново, заради илюстрацията, която направих към нея.






ПУХ СО ЗВЕЗДНЫХ  ТОПОЛЕЙ


ПУХ  ОТ  ЗВЕЗДНИТЕ  ТОПОЛИ


Това се случи в деня, когато тополите цъфнаха и от тях над улиците заваля пух. Тогава към земята се спусна едно пухче, което досущ приличаше на пухчетата от тополите. Но...
Това пухче беше космическо и бе долетяло от звездите, където по това време тополите също цъфтяха.
Пухчето търсеше нови планети, на които да засади тополи, и се казваше Пух.
Вятърът го понесе и Пух кацна на нослето на кученцето, което стоеше пред входа на кооперацията. Кученцето прилежно чакаше стопанката си, за да отидат на разходка.
–О! – изкрещя от радост Пух. – Космическо същество!
Джаф, така се казваше малкото кученце, се ядоса и кихна, и Пух отскочи в тревата.
–Слушай – каза кученцето. – Казвам се Джаф и съм куче.
–О! – възкликна Пух. – Космическо куче! А къде е Пухелина? – учтиво запита.
–Моля, моля – заръмжа Джаф. –Чистокръвна болонка, бяла, с петно на гръбчето, по паспорт Дхаф. И за сведение живея на четвъртия етаж!
–Пък  аз  съм  Пух и идвам от звездите – обясни Пух.
Джаф погледна подозрително с едно око нагоре и недоверчиво изръмжа. Защото беше едно такова време, когато тополите цъфтяг и като нищо могат и да те излъжат.
–Там също има кучета – продължи Пух. – Но ти си космическо!О, колко се радвам! Да си виждал Пухелина?
В същото време до Пух падна още едно пухче, досущ като него и като всички пухчета от тополите.
–О! Пухелина! – зарадва  се  Пух. – Открих  космическо  куче!
–О-о! – изпищя от радост Пухелина.
Джаф смутено запристъпя.
–Пухелина, нашите кучета са обикновени, а това има паспорт и живее на етаж – важно обясни Пух.
–О, каква фантазия! О,каква прелест! Космическо куче от етаж! – пищеше Пухелина.
–Ха! – тихичко джафна Джаф. – Винаги съм мислел, че съм обикновено куче, а излиза, че съм космическо.
–Ей, я се поразтъпчи малко, за да те пухна! – извика Пух и извади от пухкав  джоб  пухкав  фотоапарат.
–О, чакай, Пух! – изпищя Пухелина и скочи върху гърба на Джаф. – Искам да ме пухнеш върху космическо куче.
В този миг Джаф видя покрай него да минава палето от третия етаж. То вървеше важно пред стопанката си, вързано на каишка. До днес Джаф никога не му бе обръщал внимание, защото мислеше, че е обикновено пале. Но сега заподозря, че и то е космическо. Отърси Пухелина от гърба си и затича, за да му го каже.
Палето не разбра, че Джеф иска само да си поговорят, а помисли, че най-после е пожелал да си поиграят, и хукна. Джаф залая, палето от радост заскимтя, а стопанката му се развика. И настана истинска космическа олелия.
А Пух и Пухелина отлетяха.
Къде?
Навярно да търсят незасадена с тополи планета. Защото какво са през пролетта  планетите  без  цвета  на  звездните  тополи.

Това е приказка от моята книга   БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ