Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен



http://s6.rimg.info/5846415326651482f0fa0e4fc45385d9.gif


Публично к стенке и РАССТРЕЛ! (это – мое личное мнение)


 

Разказваха ми, че е било време, когато хората не са заключвали вратите на къщите си.
  Слагали ключа под изтривалката или под саксията с цвете.

Не може да е имало такова време! А може би е имало?





Разказваха ми, че някога хората не  живеели в многомилионни градове, а в къщи с дворове. Понякога ми се струва, че наистина  е имало къщи с дворове, и че в двора на една от къщите е имало  смокиня и череша. И във въздуха се носели аромати на есенни цветя.
След като чу за смокиня и череша, и за аромати на есенни цветя, докторът каза, че съм емоционално неустойчива.
Като гледам света от 42-ия етаж на многомилионен град , вече вярвам,  че  не е имало къщи с дворове, а още по-малко  - къща с  двор и със смокиня и череша. Но откъде тогава е този аромат на есенни цветя?




Разказваха ми, че било време, когато стотици,хиляди, милиони хора, тръгвали  да убиват други стотици , хиляди, милиони. Невероятно!
 Усещам тръпка. Някъде наблизо е. Да, вече и той е разбрал, че съм го усетила. По вибрацията във въздуха, по особения аромат, който идва от  мислите му. Те нямат аромат на диви ягоди.
Стоя и чакам. Днес няма да умра. Знам го. И той го знае. Стоя и чакам.
Зърнах  го стотни  от мига преди той да се взре в мен с единственото си , разположено по средата на челото , око. И в невероятно краткия миг преди да умре, прочете мислите ми и беше изумен: милиони да тръгват, за да се бият с други милиони?! Та убийството е нещо  толкова лично! И освен това ,  има правила – не убиваш себеподобни! Но той знаеше  и това, че аз имам и причина. Пазя поляната с диви ягоди в гората зад мен. Единствената останала на планетата гора.



         ПРОЕКТЪТ “Зоните на времето” -   роман

Написан от мен (НАРУШИТЕЛИТЕ – роман)