вторник, 22 октомври 2019 г.

Моя илюстрация към приказката "Вятърът, който тръгнал към всички звезди"


\

Вятъръткойто тръгнал към всички звезди / VBOX7

                                      /благодаря на екипа за видеото /



    ВЯТЪРЪТ, КОЙТО  ТРЪГНАЛ  КЪМ  ВСИЧКИ  ЗВЕЗДИ




    моя илюстрация


ВЯТЪРЪТ, КОЙТО  ТРЪГНАЛ  КЪМ  ВСИЧКИ  ЗВЕЗДИ


–Дойде есента и моите листа започнаха да падат – въздъхнало дървото.
Вятърът се бил свил в короната му и мълчал.
–Ти не знаеш защо листата падат на земята, нали? – попитало дървото.
–Не – отговорил вятърът.
–И хората не знаят.
–Хората знаят всичко – прошепнал вятърът и зиморничаво потръпнал.
Ставало студено.
–Не знаят всичко – казало дървото. – Ето моите листа падат на земята, а хората казват : закон! Сила на привличане било! Масата по ускорението. Можеш ли да го разбереш?
–Не – отговорил вятърът.
–Виж, моите листа падат, защто ме обичат и искат да стоплят корените ми през зимата. А дъждът, защото обича цветята. Разбираш ли? Но хората мислят, че само те могат да обичат и затова казват така: закон! Сила на привличане! Не-е, обич е това! Обич!
–Може и да си прав – съгласил се вятърът. – Ето например аз, цялата земя съм обиколил, всичко съм видял, но нищо не ме привлича на земята.
–Защото и нищо не обичаш тук.
–Така е.
–Но вечер идваш, сядаш в моите клони и гледаш звездите.
–Не съм видял нищо по-красиво от тях и нищо, което да ме привлича повече.
–Обичаш ги – промълвило дървото. – И хората обичат звездите и затова тръгват към тях.
–И аз затова дойдох. Да се сбогувам.
–Тръгваш ли? – попитало дървото.
–Да – казал вятърът. – Тази нощ. Мислиш ли, че ще мога да стигна звездите?
–Не зная. Но ти си силен и трябва да опиташ.
И вятърът за последен път погалил клоните на дървото. Няколко листа се откъснали и полетели към земята, а той се понесъл нагоре. И колкото повече се издигал, толкова по-ярки ставали звездите. Каква красота!
Вятърът се издигал все повече и повече.
И в един момент напълно се объркал.
Всички звезди били красиви и всички го привличали. И понеже не знаел към коя да тръгне, той тръгнал  към  всички звезди.
И се разпилял.
Никога не стигнал звездите.

Дори човек, който е по-силен от вятъра, когато иска нещо, тръгва само към него.


приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ 

петък, 20 септември 2019 г.

Моя илюстрация към приказката " ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ НА ВЪПРОСА С ВЪПРОС или ПРОТЕГНИ РЪКА И ОТВОРИ ВРАТАТА!

 Прекрасен ден ти пожелавам!
   

моя илюстрация 


 ЧОВЕКЪТ, КОЙТО  ОТГОВАРЯШЕ  НА  ВЪПРОСА  С  ВЪПРОС
                                             или
ПРОТЕГНИ  РЪКА  И  ОТВОРИ  ВРАТАТА!


Имало една стара къща. Никой не знаел нито кога и от кого е построена, нито какво има в нея. Пред вратата на къщата седял старец. Толкова стар бил, че хората не знаели нито годините му, нито откога и защо седи там.
Седял старецът, премествал бавно кехлибарените зърна на броеницата  си  и  на  всеки  въпрос отговарял  с  въпрос.
–Живее ли някой в тази къща? – питали   хората.
–Защо пък трябва да живее някой? – чудел се старецът.
–Знаеш ли от кого е построена?
–Защо пък трябва да бъде построена от някого? – отвръщал той.
–А може би вътре има съкровища? – споглеждали се хората.
–Защо пък трябва да има съкровища? – недоумявал  старецът.
–Ти пазач ли си?
–Защо да не съм?
–Слушай, старче, ще ни пуснеш ли да влезем?
–За какво ви е притрябвало да влизате?
–Ама ти защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?
–А защо не? – питал той.
И така минавали годините, бавно прехвърлял старецът зърната на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос. И никой не разбрал нито какво има в къщата, нито кога и от кого е построена.
Защото на никого не му дошло на ум вместо да разпитва, просто да протегне  ръка  и  да  отвори  вратата.

приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ 




понеделник, 16 септември 2019 г.

ГРАДИНАРЯТ ПОСРЕЩАЧ (моя приказка + моя илюстрация )


       Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен

     


ГРАДИНАРЯТ  ПОСРЕЩАЧ


–Като пораснеш какъв ще станеш?
–Астронавт.
–А ти?
–Командир на космически кораб.
–А ти?
–Космонавт-химик.
–А ти?
–Посрещач.
–На кого?
–На космонавтите.
–И какво ще правиш?
–Ще посрещам космонавтите с цветя.
–Това означава, че ще трябва да береш цветя!
–Да. Ще бера.
–Но за да береш, преди това ще трябва и да ги поливаш!
–О, да! Ще ги поливам.
–И да ги прекопаваш.
–Това е задължително.
–И да ги плевиш!
–Съвсем вярно.
–Но тогава?...
–Разбрах! Ще бъда градинарят посрещач!


приказка от моята книгата  "Белият коминочистач"