неделя, 30 декември 2012 г.

Може да виждаш със затворени очи!/Загадка и Факт/





Ти можеш да виждаш със затворени очи! В статията,/ако проследиш линка/със заглавие *Феномен за всички* - правя уговорката, че щом е за всички, то не е феномен,- става въпрос за възможностите, които имаме и не сме развили. Една от тях е, че можем да виждаме със затворени очи. Звучи абсурдно!
Прочети, и ако ти е интересно, опитай!...Затвори очи и постави дланите пред лицето си... След малко ще видиш * светлинки*, - това най-вероятно са *възглавничките * на дланите ти. Продължи да движиш ръцете си.Ще видиш и, че от пръстите ти излизат светлинни лъчове. Аз съм до тук. Останалото го направи сам!
Други отдавна го правят! Аз - също!
проследи линка
http://www.sverhsoznanie.ru/




петък, 28 декември 2012 г.

Загадка или природен феномен?/видео/



Огромен бял облак под формата на двойна спирала, която напомня на ДНК спиралата, се появи над Москва на 24 декември 2012г.



Тази *Стълба към небeто* над Palotina, Бразилия,  бе заснета на 17 декември 2012г.





този облак е моят фаворит



Този облак  е моят фаворит!
Morning Glory (утренняя глория)

Утренняя глория — Википедия





четвъртък, 13 декември 2012 г.

2013 - Из числа каких людей Вы, Дамы и Господа?!



Не грозит ли миру новая война? На самом деле война уже идет /самая длительная  война/. На Ближнем Востоке! И до Третьей Мировой – крохотный шаг. Мы висим на волске! Представить только:  жизнь всех нас – в руках горстки политиков?! Както-раз Наполеон воскликнул: *Политика – вот судьба!*. Но кому будет выгодна  *политика* по имени *новая война*? Если некоторые из арабских стран вступят в конфликт открыто, ситуация на Ближнем Востоке выйдет изпод контроля, ибо великие силы тоже неизбежно вмешаются. И крохотный шаг будет пройден. До Третьей мировой! Тревожно то, что 2013 г. - год максимальной активности Солнца. Сильные магнитные бури влияют очень остро и негативно на людей даже с небольшими психическими отклонениями. Может ли кто-нибудь поклясться, что среди политиков, правящих миром,  нет политиков с даже с небольшими психическими отклонениями? Хотя каждый понимает, что само желание владеть территориями,  править миллионами человеческих  жизней и навязывать свои понятия – отнюдь не мелкое отклонение. Утешающе то /на этот раз согласно астрологии!/, что никто из действующих в настоящее время мировых  политических игроков не родился под Марсом в Весах. Т.е., никто на данный момент не окажется более неосторожным по сравнению с остальными. Иными словами, все ОНИ, /мировые политические лидеры/,  проявят предусмотрительность, будут идти по лезвию бритвы *мир – война*, ибо знают или хотя бы слышали, что богатые тоже смертны! Словом,  Третья Мировая нас обойдет! По меньшей мере - в глобальных масштаба.
 Беспокойство вызывает тот факт, что местные и региональные войны не стихнут, а продолжат оставаться очагами напряженности и брать свои жертвы. И экономикам некоторых стран это будет выгодно. Есть, однако,  нечто  более тревожное -  ножицы между богатыми и бедными людьми, богатыми и бедными странами настолько раздвинулись, что это неизбежно приведет к массовым беспорядкам. Правительства ответят  силой, и напряженность возрастет. Где выход? Вопрос без ответа,  задача без решения.

Месяцы высокой напряженности в течение года, когда возможны беспорядки, землетрясения, сильные магнитные бури, экономические потрясения и военная угроза: февраль и март, июнь и июль, ноябрь и декабрь.

ЕСТЬ ЛЮДИ...

      Есть люди,  которые смотрят на звезды.

     Есть люди, которые живут только мыслью о своем физическом выживании.

      Есть еще и люди, которым нужна Новая война.


 Из числа каких людей Вы, Дамы  и Господа?!


 .................................................................................

 

Гитлер был менее двуличным по сравнению с современными политическими лидерами и политиками, которые,  разжигая региональные и локальные войны, обрекаюют на смерть миллионы людей,  которые приговаривают их к голоду, проституции, педофилии и унижению.
                                                                                              http://blog.libero.it/blog/pics/emoticons/043.gif     (это  - мое личное мнение)

...............................




сряда, 12 декември 2012 г.

Спонтанното човешко самозапалване - невероятно, но факт!




    На 1-ви юли 1951-ва от апартамента на Мери Ризъл , шейсет и седем годишна жена от Сейнт Петерсбург – Флорида, се разнесъл мирис на пожар  и съседите били принудени да разбият вратата, тъй като дръжката била силно  нагорещена.  Открили пружини от фотьойла на който седяла, купчина пепел , овъглен черен дроб прилепнал до част от гръбначния стълб, обгорял череп и част от ходило обуто в пантоф. След огледа, шерифът на полицията заявил:*Случило се е нещо, което просто не може да се случи, но е факт.*

През 1963 г. съседите на графиня Корнелия Банди де Чезена забелязали от прозорците на стаята й да излиза жълтеникав дим. На метър и половина от леглото намерили купчина пепел, два крака в чорапи и част от черепа. Свещите до леглото били стопени, но фитилите не били изгорели. Мебелите били непокътнати. Що за запалване е това? За да се превърнат костите в прах е необходима температура над 1300 °C , а в същото време чорапите и фитилите на свещите не са изгорели. Това показва, че температурата не е надминавала 120 °C. През 1939 г. едно бебе загинало по подобен начин в люлката си, а чаршафите дори не били почернели.  През 1938г. Филип Нюкомб пламнал и изгорял на дансинг пред погледите на присъстващите. Никой наоколо не пострадал. Същото се случило и с Мейбъл Андрюс.

    Спонтанното човешко самозапалване е познато от древността.  През 1763 г. Жонас Дюпон  за първи път представил  дисертация на тази тема. От по-популярните съвременни произведения е *Небесен огън или сигурни ли сте, че няма да изгорите!* на Майкъл Харисън.  Самозапалването има много и различни характеристики. Освен самозапалването с големи пламъци, което води до пълно изгаряне на тялото,така, че костите стават на прах, има и случа на самозапалване с малки сини пламъчета, които се появяват по повърхността на кожата и не могат да бъдат изгасени с вода. В студена вода пламъците изгасват,  водата се затопля, но се появяват спонтанно след няколко минути. Някои от жертвите са нечувствителни към самозапалването, а други са  надавали ужасни звуци, когато са се възпламенявали като факли.

   Теоретично човешкото тяло може да гори, но то е лошокачествено гориво, защото съдържа 80% вода.За да се изгори изцяло един труп, са необходими около двеста килограма дърва, но дори тогава костите остават цели. А при спонтанното самозапалване, костите се разпадат на прах.За да се възпламени и да продължи да гори човешкото тяло, освен кислород е необходима и висока температура. Тук третото условие в *триъгълника на пожарникарите*/ материал, кислород, висока температура/ липсва. Най-странното е, че при спонтанното човешко самозапалване огънят не се разпространява към околните предмети – мебели, дрехи, завивки, остават непокътнати.  Сред жертвите има както хора, които са обичали да си попийват, но някои са били трезвеници. Имало е пълни, но е имало и слаби. Социалният статус на жертвите също е много разнороден. Самозапалването си остава мистерия. То противоречи на основните закони на познатите ни: физика, химия и физиология. Има  доста хипотези, които се опитват да обяснят самозапалването. Понякога, като че ли причината е в статичното електричество. Известни са случаи, когато статичното електричество по кожата на някои хора  достига до 30000 V и предизвиква искри. С това може да се обясни запалването, но не може да се обясни  изгарянето на тялото.   Окончателна теория, която да обясни мистерията няма. Ние не знаем защо тази реакция започва, нито как протича.Спонтанното човешко самозапалване остава  ЗАГАДКА.

   Някои статистики сочат, че случаите на спонтанно самозапалване нарастват в години на слънчева активност.

   През 2013г. сме в период на максимум на слънчева активност.

     Ще цитирам  Майкъл Харисън :* ...сигурни ли сте, че няма да изгорите ?*

 
  





понеделник, 10 декември 2012 г.

При нас е весело...





*Ние сме държава на абсурдите заради бавното, тромаво правораздаване*, каза вътрешният министър Цветан Цветанов днес пред bTV, в сутрешния блок.

 И още каза: *Президентът /на България/ има само протоколни функции и свободата да говори каквото си иска. */Разбирай - президентът на България има свободата да говори, каквото си ЩЕ./

Иначе казано, при нас всеки ден е весело.




 


петък, 23 ноември 2012 г.

2013-та /прогноза/ - Светът се оглежда за Нова война!



http://av.li.ru/719/722719_11228961.gif
ВОЙНАТА ДНЕС! anna-news.info

Всъщност войната е в действие /най-дългата война/. В Близкия Изток! И крачката към Трета Световна е много малка. На косъм сме! И като си представите само,че  животът на всички нас е в ръцете на малък брой политици?! Наполеон е казал: *Не ми говорете за съдба, всичко е политика!*. Но кой ще  спечели от една  *политика* наречена *нова война*?Ако някои от арабските страни се намесят открито в конфликта, ситуацията в Близкия Изток ще излезе извън контрол, защото неминуемо ще се включат и големите сили. И малката крачка ще бъде извървяна. До Третата световна! Притеснителното е, че 2013 г. е година на максимум на слънчева активност. Силните магнитни бури влияят много остро и негативно на хора дори с дребни психически отклонения. Може ли някой да се закълне, че сред политиците управляващи света няма политици дори с малки психически отклонения? Макар да е ясно на всички, че самото желание да властваш над територии , както и над милиони човешки същества  и да налагаш свои представи , определено не е  малко  отклонение. Успокояващото е,/този път според астрологията!/ че никой от действащите в момента световни политически играчи няма рожден Марс във Везни. Т.е., никой в този момент няма да бъде по-непредпазлив от останалите. Иначе казано, всички ТЕ, /световните политически лидери/,  ще действат предпазливо,ще вървят по ръба на бръснача *мирвойна*, защото знаят или поне са чули, че и богатите умират! С една дума –  Третата световна ще ни се размине! Поне в глобален
мащаб.Обезпокояващо  е, че локалните и регионалните войни няма да затихнат, а ще продължат да поддържат напрежението и да взимат жертви. И някои икономики ще печелят от това.Има обаче нещо още по-тревожно и това е , че  ножицата между богати и бедни хора, богати и бедни държави, толкова се е разтворила, че неминуемо ще доведе до масови бунтове. Правителствата  ще отговорят със сила и напрежението ще нарасне. Какъв е изходът? Въпрос без отговор и задача без решение.
Месеци с високо напрежение през годината, когато са възможни безредици,земетресения,силни магнитни бури, икономически трусове и военно напрежение са: февруари и март, юни и юли, ноември и декември.

ИМА ХОРА...

*  Има хора,  които гледат към звездите.
Има хора, които живеят единствено с мисълта  да оцелеят физически.
*  Има и хора, които се оглеждат за Нова война.

Вие, от кои сте, Дами  и Господа?!


============================================

Хитлер е по-малко двуличен от съвременните политически лидери и политици, обричащи на смърт милиони хора чрез регионални и локални войни, глад, мизерия, проституция , педофилия и унижение. 
                                                       /това е мое лично мнение/





неделя, 18 ноември 2012 г.

Написано и нарисувано от мен







  • Нарушители – мой роман (на русском языке) онлайн


  • Написан от мен (НАРУШИТЕЛИТЕ - роман)




  • Слънчев вятър /приказка/ онлайн






  •       Тази страна ПОЖЕЛАЙМИ !

           Имало една странна страна. Казвала се ПОЖЕЛАЙМИ.
            – Пожелай ми да се уча добре – казвало сутрин момченцето на майка си.
           Тя му пожелавала и то през деня получавало отлични бележки.
            – Пожелай ми днес работата да ми спори – казвал зидарят на минувача.
           Той му пожелавал  и зидарят през деня построявал хубава къща.
            – Пожелай ми този ден в моята картина да покажа всичко, на което съм способен – казвал художникът на своя съсед.
           Той му пожелавал и художникът през деня рисувал прекрасна картина.
           Чудна страна била ПОЖЕЛАЙМИ.
           Един ден в нея пристигнали трима мъже. И тримата били избягали от една държава.
            – Ще пожелаете ли нещо и на нас? – попитали и тримата, като разбрали, че всичко, което си пожелавали хората в тази страна се сбъдвало.
            – Да – казали жителите на ПОЖЕЛАЙМИ.
            – Пожелайте ми да бъда богат – помолил първият.
            – На мен ми пожелайте да срещам само добри хора – помолил вторият.
            – На мен ми пожелайте да се върна в родината си и с каквото мога да ѝ помогна  –  помолил третият.
           Те пожелали само  желанието на третия  да се сбъдне.
           Това станало в чудната страна ПОЖЕЛАЙМИ, където хората си пожелавали не това, което могат да получат, а това, което могат да дадат.

           Чудна страна била тази страна ПОЖЕЛАЙМИ.

           Казват, че в нея хората били щастливи.
    приказка от моята книга  Белият коминочистач

    няма грешка в заглавието  - тази страна се е казвала ПОЖЕЛАЙМИ
    Отрывки из моих книг


            
                                     ПУХ ОТ ЗВЕЗДНИТЕ ТОПОЛИ
                            

          Това се случи в деня, когато тополите цъфнаха и от тях над улиците заваля пух. Тогава към земята се спусна едно пухче, което досущ приличаше на пухчетата от тополите. Но...
         Това пухче беше космическо и бе долетяло от звездите, където по това време тополите също цъфтяха.
         Пухчето търсеше нови планети, на които да засади тополи, и се казваше Пух.
         Вятърът го понесе и Пух кацна на нослето на кученцето, което стоеше пред входа на кооперацията. Кученцето прилежно чакаше стопанката си, за да отидат на разходка.
         - О! - изкрещя от радост Пух. - Космическо същество!
         Джаф, така се казваше малкото кученце, се ядоса и кихна, и Пух отскочи в тревата.
         - Слушай - каза кученцето. - Казвам се Джаф и съм куче.
         - О! - възкликна Пух. - Космическо куче! А къде е Пухелина? - учтиво запита.
         - Моля, моля - заръмжа Джаф. - Чистокръвна болонка, бяла, с петно на гръбчето, по паспорт Джаф. И за сведение, живея на петия етаж!
         - Пък аз съм Пух и идвам от звездите - обясни Пух.
         Джаф погледна подозрително с едно око нагоре и недоверчиво изръмжа. Защото беше едно такова време, когато тополите цъфтят и като нищо могат и да те излъжат.
         - Там също има кучета - продължи Пух. - Но ти си космическо! О, колко се радвам! Да си виждал Пухелина?
         В същото време до Пух падна още едно пухче, досущ като него и като всички пухчета от тополите.
         - О, Пухелина! - зарадва се Пух. - Открих космическо куче!
         - О-о! - изпищя от радост Пухелина.
         Джаф смутено запристъпя.
         - Пухелина, нашите кучета са обикновени, а това има паспорт и живее на етаж - важно обясни Пух.
         - О, каква фантазия! О, каква прелест! Космическо куче от етаж! - пищеше Пухелина.
         - Ха! - тихичко джафна Джаф. - Винаги съм мислел, че съм обикновено  куче, а излиза, че съм космическо.
         - Ей, я се поразтъпчи малко, за да те пухна! - извика Пух и извади от пухкав джоб пухкав фотоапарат.
         - О, чакай, Пух! - изпищя Пухелина и скочи върху гърба на Джаф. - Искам и мен да пухнеш върху космическо куче.
         В този миг Джаф видя покрай него да минава палето от третия етаж. То вървеше важно пред стопанката си, вързано на каишка. До днес Джаф никога не му бе обръщал внимание, защото мислеше, че е просто пале. Но сега заподозря, че и то е космическо. Отърси Пухелина от гърба си и затича, за да му го каже.
         Палето не разбра, че Джаф иска само да си поговорят, а помисли, че най-после е пожелал да си поиграят, и хукна. Джаф залая, палето от радост заскимтя, а стопанката му се развика. И настана истинска космическа олелия.
         А Пух и Пухелина отлетяха.
         Къде?
         Навярно да търсят незасадена с тополи планета. Защото какво са през пролетта планетите без цвета на звездните тополи.


    приказка от моята книга "Белият коминочистач"


     
                                      РЕЦЕПТА ЗА ЧУДЕСА
     


            Всички обичат чудесата. Чудесата са чудесно нещо. Но това момче, за което искам да ви разкажа, не само ги обичало, но искало и да ги прави.
            Но как, как ли се правят чудесата, питало се момчето и понеже много искало да разбере, отишло при професора по чудеса. Този професор бил теоретик. (В тази област професорите все още не са практици.)
            - За какво си дошъл ? - попитал професорът теоретик.
            - Интересуват ме чудесата.
            - А-ха. Добре тогава. Първите чудеса, ако използваме най-ранните източници на историците по чудеса, са възникнали... - започнал професорът.
            - Мен историята не ме интересува - казало момчето.
            - Добре, тогава да минем направо към теорията на чудесата. Според теорията чудесата се делят на два класа: чудесни чудеса и нечудесни. От своя трана, тези два класа...
            - Аз не се интересувам и от теория - казало момчето.
            - А от какво тогава?
            - Как се правят чудеса!
            - А, това вече е най-краткият ни раздел. Разделът " Рецепти за чудеса". Ние само така му викаме, а всъщност рецептата е една.
            - Мога ли да си я запиша?
            - Да, макар че тя лесно се запомня. Почти всички я знаят наизуст: силно желание, голяма доза вяра и много труд!
            - Само това ли?
            - Всички така питат, млади човече! Но когато започнат, разбират, че все нещо от тези три неща не им достига. И затова, преди да започнеш, потърси някои от тези части в магазина "Направи си сам чудеса". На две преки е оттук - казал професорът теоретик.
            Момчето отишло в магазина.
            - Много ми е приятно, много ми е приятно - казал продавачът Хичнемиеприятно.
             На него му било омръзнало от изобретатели.
            - С какво мога да ви услужа? - попитал той.
            - Имате ли всички части за правене на чудеса? - попитало момчето.
            - Ах, какво ви трябва?  - сигурно не е желание?
            - Не, желание си имам.
            - И аз така си помислих казал Хичнемиеприятно. - При нас желанията са жалежала стока. И знаете ли защо? Защото всички изобретатели си имат. Стига се дотам, че някои даже идват и ни оствят от желанията си, за да не пречат на това желание, с което в момента работят. А с вярата как сте?
            - Благодаря, и вяра си имам.
            - Е, жалко. Тук нещо можеше да се направи. Те, изобретателите, почти винаги си имат и вяра, но понякога се случва, точно накрая, когато са изобретили чудесата, да започнат да се съмняват дали това са чудеса. тогава идват при нас и ние ги уверяваме. Наистина това много рядко се случва. Обикновено изобретателите си имат в излишък от този артикул и преди още да са направили някакво чудо си вярват, че то е чудо на чудесата.
            - А-ха - казало момчето. - А как сте с труда? - попитало то.
            - С кой труд?
            - Труда, с който се правят чудесата.
            - Ама на вас не ви ликазаха?!
            - Какво да ми кажат?
            - В това отношение чудесата се правят с материал на клиента! - намусено и малко ядосано казал Хичнемиеприятно, защото хич не му било приятно да обяснява за кой ли път, чу тази състав за чудеса все още не се продава.




    приказка от моята книга Белият коминочистач



    БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ + видео

    Белият коминочистач / VBOX7 

     

        В един хубав ден, в един далечен град, се появи коминочистач. 
        Най-странният коминочистач.
    -          Вижте, вижте! – сочеха децата с пръст.
    -           Има бели панталони!
    -          И бели обувки!
    -          Даже бяла риза!
    -          Само шапката му е черна и четката за сажди!
    -          Що за коминочистач си ти? – попита продавачът на риба.
    -          Истински – отговори странният коминочистач.
    -          Послъгваш нещо – ухили се продавачът.  – Ето аз продавам риба и целият мириша на море и водорасли. А ти дори петънце от сажди нямаш. Какъв коминочистач си тогава?
    -          А трябва ли да имам?
    -          Ела, изчисти комина и ще видиш.
    Залови се коминочистачът за работа. Изчисти комина, помете саждите и стана още по-бял.
    И обувките му бели, и панталонът бял, и ризата му бяла. Само шапката му черна и четката за сажди.
    -     Не може да бъде! – заобиколиха го хората. – Така мръсна работа да върши и да не се очерни!
    И всеки го пипна, за да се увери, че коминочистачът е истински. И го пипаха втори път, за да се уверят. И трети...
    И го пипаха, и го пипаха...
    И коминочистачът почерня.
     

     


     

    ЛУННИЯТ ЧОВЕК (картина)

     

    450 x 610 маслени бои /една от моите картини/


    Златният лъч

    Това е една от моите приказки в книгата ми *Белият коминочистач*


       
    Автор Добринка Микова? О, да! Някога това беше моето име.  

    текстът на приказката

     
    Много, много някога – преди милион и половина години – от много,много някъде – чак от Слънцето – долетял на Земята един слънчев лъч. Спрял запъхтян и решил да се огледа. Но къде? Естествено в морето.
    - Ах, колко съм хубав, ах, колко съм златен! –радвал се на своето отражениеслънчевият лъч.
    - Нито си хубав, нито си златен! – казала водата. – Само си много, много суетен.
    - Колко си студена – възкликнал той. – Аз исках само да си се порадвам.
    - Радвай се! Но защо ми плашиш рибите?
    Тогава слънчевият лъч тръгнал на пръсти по водата, за да не плаши рибите. След него останала пътека.
    - Всъщност ти си хубав! – казала водата, играейки си със златната пътека.
    - А ти не си студена – извинил се слънчевият лъч и скочил на пясъка.
    - Защо не гледаш къде стъпваш?! – извикала една песъчинка.
    - О, извинявай! – подскочил лъчът.
    - Ох, не ме настъпвай! – извикала друга.
    Слънчевият лъч уплашено се скрил под едно листо.
    - Те са нервни – прошепнало листото.
    - Нервни? Защо? – учудил се той.
    - Защото чакат някой да ги погали.
    - Всички ли, които чакат някой да ги погали, са нервни?
    - Не зная. Но с песъчинките е така!
    Лъчът приклекнал до една песъчинка и докоснал с пръстче розовото й носле. Тя се усмихнала и отворила очи.
    - Ти си топъл – прошепнала.
    - А аз мислех, че съм златен – натъжил се слънчевият лъч.
    - Това сигурно е така!
    - Мислиш ли? – зарадвал се той.
    В този миг една голяма синя вълна протегнала ръка и грабнала песъчинката.
    - Ей, какво правиш? – извикал лъчът. – Веднага ми я върни!
    - Защо ти е? – попитало морето.
    - За да си говоря с нея. Тя каза, че съм топъл.
    - Какво ли няма да измисли една глупава песъчинка – избоботило морето.
    - Не е вярно! Аз наистина мога да я стопля,защото е малка. А тебе не мога. Върни ми я или ще ти изплаша рибите!
    А морето много обичало своите риби и за да не би наистина слънчевият лъч да ги изплаши, то върнало песъчинката, която в това време се била скрила в една мида.
    - Аз пък съм златен! – възкликнал слънчевият лъч, като разтворил мидата и се огледал в красивия скъпоценен камък, в който се била превърнала малката жълта песъчинка.
    Наистина. Колко му трябва на един слънчев лъч, за да се убеди, че е златен!
    Една песъчинка стоплена от него, и едно море, което да я превърне в бисер.

      

    Най-ИСТИНСКОТО /от *Слънчев вятър*/

     

    - Аз не издържам на болка.

     

    - Никой не издържа на болка!

     

    - Аз не издържам на ЧУЖДА болка!

     

     

    / цитат от моята книга*Слънчев вятър*/

     

    ПИСТАТА НА ЖИВОТА

     

    Тези, които са излезли на пистата, знаят какво им предстои. В началото всички бягат в пакет. Но в един момент редицата започва да се разтегля. И винаги има един, който води. Той е сам. Много е сам. Но той така е устроен. В него е закодирано желанието да бъде първи. И е щастлив от това! Той може и да има нужда от някого, с когото да си поговори, но този някой трябва да издържа точно на неговото темпо, да има точно неговите възможности - нито по-малко, нито повече. Но това рядко се случва. Винаги един от двамата е по-бърз и другият рано или късно изостава. Това е пистата на живота! И всички тези, които са излезнали на нея и са завързали кецовете си, знаят това. Знаят, че мигове ще бъдат разменените реплики и погледи. Основното ще бъде самотата. И колкото си по-добър, толкова ще бъдеш и по-сам. А най-голямата самота ще бъде за първите. Някои им се възхищават, други ги мразят, всички ги гледат. Но никой не ги обича. За да обичаш трябва да тичаш редом с другия, ако изостанеш, той може и да се обърне за миг назад, но вече в миналото ще се мерне усмивка, поглед, дума. Толкоз! Той ще продължи напред.Защото така е устроен - да бъде първи.

     

    откъс от моя роман *Право на страх*


     

    АКО МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО

     

    Ако мълчанието е злато - предпочитам бедността!  

    Ако тя порок е / бедността/ - доволна ще съм аз,

     че в нещо - по-порочна съм от вас.


      /хонорарът е взет
    Това е едно от моите авторски четиристишия.
     

    Господи, имай милост към силните!

     

    Молитвата на Дик от романа *Мараня*  
    От моя роман *Мараня*

    *Господи! Не разбирам света, не разбирам хората, не разбирам защо ме боли, не разбирам защо тях ги боли, не разбирам защо живея. Разбираш ли, Господи?
    Мълчиш.
    Сигурно не ме разбираш, но поне виждаш ли това, което виждам аз? Виждаш ли, че умират от глад? Ти някога бил ли си гладен?
    Мълчиш.
    О, Господи! Чуваш ли какво казват: ”Трябва да живеем!!” На тях им се ж и в е е! Можеш ли да разбереш какво е – да ти се живее?! Но как би могъл ТИ да разбереш – след като си ВЕЧЕН! Как би могъл да разбереш, че някой стиска зъби и се напряга да се откъсне от примката. Но колкото повече се напряга, толкова повече примката се притяга и той започва да се задушава – посинява, изражението му се изкривява, очите изхвръкват от орбитите и погледът му става луд и отчаян. Но продължава да се напряга, защото вярва, че ако още малко издържи... И колкото е по-силен и издръжлив, толкова по-дълго се опитва и толкова повече примката се впива, и толкова повече боли! Знаеш ли какво е, Господи, да те боли?!
    Мълчиш!
    Чужд съм ти аз. Но за тях те моля. 

    Господи, имай милост към силните!*

     


      


    Хората обичат големите неща...?!

     

    Като светулка / VBOX7

     

     

    КАТО СВЕТУЛКА  

    На края на брега, на върха на дървена кула светеше морският фар. Една нощ около него закръжи светулка.
      - Мога ли да си налея светлинка? – помоли тя.  
      - Може – разреши фарът.
    Светулката напълни фенерчето си и чак тогава се огледа.
     - Всъщност ти кой си? – попита тя.
     - Аз съм морски фар.
      - Нещо като морско фенерче ли?
      - Като морско фенерче – съгласи се фарът.
      - А защо не светиш постоянно, а мигаш от време на време? – полюбопитствува светулката.  
     - Защото така давам сигнали на корабите.
      - Излиза, че и аз ставам за морски фар.
      - Не, ти си малка.
     Светулката се обиди.
      - Не аз съм малка, а ти си голям!  
      - Зависи откъде ще погледнеш – примирително каза фарът.
     Светулката се замисли.
      - Значи даваш сигнали на корабите – повтори тя. – А какво е това кораб?
      - Нещо като голяма къща, която плава по морето – обясни фарът.  
      - Интересно.  
      - При теб няма ли кораби?
      - Не. Има трева – отвърна светулката.  
      - А какво е това трева? – заинтересува се фарът.
      - Прилича на гора, но е много по-малка и нежна.  
      - Ти за тревата ли напълни фенерчето си?  
      - Да. Нощем я наглеждам дали е здрава и дали спи.  
    И двамата замълчаха.  
      - Та, какво казваш за корабите? – попита светулката.  
      - Те са свободни.  
      - Като светулките ли ? – оживи се тя.
      - Още по-свободни. Дълго пътуват по моретата: седмици, месеци,понякога и години. Пътуват от бряг на бряг. И навсякъде ги чакат с нетърпение. Теб чакал ли те е някой?
      - Не.
      - И мен не – призна фарът.
      Отново се умълчаха.
      - А когато ме видят, знаеш ли какво правят? – поднови той разговора. - Изсвирват ей така: „Ту-у-ууу”!
      - От радост ли?
      - От радост! – гордо отвърна фарът.
      - Разкажи още нещо за корабите? – помоли светулката.
      - На тях живеят хора – каза той. – И всички знаят колко съм нужен. И затова, когато ме видят, излизат на палубата и махат с ръка. Разбираш ли? Благодарят ми.
      - Значи ти махат с ръка – глухо промълви светулката. – Сигурно е много хубаво да си морски фар.
      - Хубаво е – призна фарът.  
      - Хората обичат големите неща – тъжно въздъхна тя.
      В този момент двама моряци излязоха на палубата на кораба, който минаваше наблизо. Единият видя трепкащата светлинка на фара и се усмихна.
       - Погледни! – каза той. – КАТО СВЕТУЛКА!

      /приказка от моята книгата *Белият коминочистач*/

       

     

    ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ НА ВЪПРОСА С ВЪПРОС

     

    Имало една стара къща. Никой не знаел нито кога и от кого е построена, нито какво има в нея. Пред вратата на къщата седял старец. Толкова стар бил, че хората не знаели нито годините му, нито откога и защо седи там.
    Седял старецът, премествал бавно кехлибарените зърна на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос.
    - Живее ли някой в тази къща? – питали хората.
    - Защо пък трябва да живее някой? – чудел се старецът.
    - Знаеш ли от кого е построена?
    - Защо пък трябва да бъде построена от някого? – отвръщал той.
    - А може би вътре има съкровища? – споглеждали се хората.
    - Защо пък трябва да има съкровища? - недоумявал старецът.
    - Ти пазач ли си?
    - А защо да не съм?
    - Слушай, старче, ще ни пуснеш ли да влезем?
    - За какво ви е притрябвало да влизате?
    - Ама ти защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?
    - А защо не? – питал той.
    И така минавали годините, бавно прехвърлял старецът зърната на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос. И никой не разбрал нито какво има в къщата, нито кога и от кого е построена.
    Защото на никого не му дошло на ум вместо да разпитва, просто да протегне ръка и да отвори вратата.
    приказка от моята книга *Белият коминочистач*