сряда, 12 февруари 2014 г.

Беда е, когато, зайчето, което... (моя приказка)

amazingly

http://www.krassota.com/i/avatar/105.gif



                                      ( приказка от моята  книгата  "Белият коминочистач" )




          Един ден Гората се събудила от вика на антилопа.
          -Нещастие, нещастие!
          Къртиците изскочили от дупките си, катеричките - от хралупите си, мечките от леговищата.
          - Какво, какво? - питали едно през друго животните.
          - О, нещастие! - задъхвала се антилопата. - Зайчето, което вървеше по мостчето, мостчето се счупи и зайчето падна в реката.
          - О-о! - уплашено казали животните.
          - Бедните зайчета ще останат без майка -  отбелязал някой.
          - Какво нещастие! - казала Гората.
          Тогава излязъл лъвът.
          - Какво е станало? - позаинтересувал се той.
          - Случи се нещастие ! - заприказвали едно през друго животните. - Зайчето, което вървеше по мостчето... Мостчето се счупи... И зайчето падна в реката.
          - Разбрах! - прекъснал ги лъвът.  - Това не е нещастие! Това е беда. Нещастие е, когато някой глупак се прицели в главата ми, гръмне и вземе, че наистина ме уцели.
          - Защо? - попитал някой.
          - Защото няма да има кой да ви управлява!
          - О-о!   - казали животните
          - Не разбрах! - казал таралежът.
          - Нещастие е, когато някой глупак уцели лъва - казала Гората.
          - Но това не е беда! - отбелязал някой. - Беда е, когато зайчето, което ...



          .