Тази приказка я публикувам отново, заради илюстрацията, която направих към нея.
Всички обичат чудесата. Чудесата са чудесно
нещо. Но това момче, за което искам да ви разкажа, не само ги обичало, но искало и да ги прави.
Но как, как ли се правят чудесата, питало се момчето и понеже много искало да разбере,
отишло при професора по чудеса. Този професор бил теоретик. В тази област професорите все още
не са практици.
–За какво си дошъл? – попитал професорът теоретик.
–Интересуват ме чудесата.
–А-ха. Добре тогава. Първите чудеса, ако
използваме най-ранните източници на историците по чудеса, са възникнали... –
започнал професорът.
–Мен историята не ме интересува – казало
момчето.
–Добре, тогава да минем направо към теорията на
чудесата. Според теорията чудесата се делят на два класа: чудесни чудеса и
нечудесни. От своя страна, тези два класа...
–Аз не се интересувам и от теория – казало
момчето.
–А от какво тогава?
–Как се правят чудеса!
–А, това вече е най-краткият ни раздел. Разделът
рецепти за чудеса. Ние само така му казваме, а всъщност рецептата една.
–Мога ли да си я запиша?
–Да, макар че тя лесно се запомня. Почти всички
я знаят наизуст: силно желание, голяма доза вяра и много труд!
–Само това ли?
–Всички така питат, млади човече! Но когато
започнат, разбират, че все нещо от тези три неща не им достига. И затова, преди
да започнеш, потърси някои от тези части в магазина „Направи си сам чудеса”. На
две преки е оттук. – казал професорът теоретик.
Момчето отишло в магазина.
–Много ми е приятно, много ми е приятно – казал
продавачът Хичнемиеприятно.
–На него му било омръзнало от изобретатели.
–С какво мога да ви услужа? – попитал той.
–Имате ли всички части за правене на чудеса? –
попитало момчето.
–Ах, какво ви трябва? Сигурно не е желание?
–Не, желание си имам.
–И аз така си помислих – казал Хичнемиеприятно.
– При нас желанията са залежала стока. И знаете ли защо? Защото всички
изобретатели си имат. Стига се дотам, че някои даже идват и ни оставят от
желанията си, за да не им пречи на това желание, с което в момента работят. А с
вярата как сте?
–Благодаря, и вяра си имам.
–Е, жалко. Тук нещо можеше да се направи. Те,
изобретателите, почти винаги си имат и вяра, но понякога се случва, точно
накрая, когато са изобретили чудесата, да започнат да се съмняват дали това са
чудеса. Тогава идват при нас и ние ги уверяваме. Наистина това много рядко се
случва. Обикновено изобретателите си имат в излишък от този артикул и преди още да са направили някакво чудо, си
вярват, че то е чудо на чудесата.
–А-ха – казало момчето. – А как сте с труда? –
попитало то.
–С кой труд?
–Труда, с който се правят чудесата.
–Ама на вас не ви ли казаха?
–Какво да ми кажат?
–В това отношение чудесата се правят с материал
на клиента! – намусено и малко ядосано казал Хичнемиеприятно, защото хич не му
било приятно да обяснява за кой ли път, че тази съставка за чудеса все още не се
продава.
приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ
