петък, 20 март 2015 г.

ТРИ портмонета / Истина е !/




 http://blog.libero.it/blog/pics/emoticons/043.gif  

  
amazingly
 

                                              Внимание! Истина е!
 
     Годината е 1887-ма, месецът е август,  мястото  -  Париж. Във въздуха се носи неприкрита злорада  възбуда, която прави  обстановката  направо празнична. Ще бъде гилотинират Анри Пранзини. Но кой е той?
     Пранзини  е престъпник  от  италиански произход, роден в Египет, в зависимост от случая представял се и за швед , професионален  измамник,  прелъстител, изпечен Дон Жуан – един от многото, за които в младежките им години казват „ Кривнал от правия път” , и на които с течението на годините главите им не увират. Та Анри Пранзини бил   опознал почти всички  европейски затвори  преди да убие в Париж една светска дама , детето  и прислужницата.
     И така, в почти празнична обстановка,  Анри Пранзини бил гилотиниран.  Историята обаче не свършва тук. След  екзекуцията лаборантът, който извършвал аутопсията, си отрязал  парче кожа  и я дал  да се обработи добре.    Станали три прекрасни портмонета.
     Пресата  надушила случая и го раздухала подобаващо. По всяка вероятност две от портмонетата отишли  за шефа и помощник- шефа на криминалната полиция, а третото закупил на много висока цена някакъв граф. Графът го подарил на жена си.
     След време, в подходяща компания, графът споделил, внимателно наблюдавайки жена си, че портмонето е от кожата на онзи Пранзини, който преди да го гилотинират, така често се мотаел из  нейните салони.
      Графинята припаднала.

 Истинска история  с френски привкус.



четвъртък, 5 март 2015 г.

РЕЦЕПТА ЗА ЧУДЕСА /приказка/

http://blog.libero.it/blog/pics/emoticons/043.gif

amazingly

 



        Всички обичат чудесата. Чудесата са чудесно нещо. Но това момче, за което искам да ви разкажа, не само ги обичало, но искало и да ги прави.
        Но как, как ли се правят чудесата, питало се момчето и понеже много искало да разбере, отишло при професора по чудеса. Този професор бил теоретик. (В тази област професорите все още не са практици.)
        - За какво си дошъл ? - попитал професорът теоретик.
        - Интересуват ме чудесата.
        - А-ха. Добре тогава. Първите чудеса, ако използваме най-ранните източници на историците по чудеса, са възникнали... - започнал професорът.
        - Мен историята не ме интересува - казало момчето.
        - Добре, тогава да минем направо към теорията на чудесата. Според теорията чудесата се делят на два класа: чудесни чудеса и нечудесни. От своя страна, тези два класа...
        - Аз не се интересувам и от теория - казало момчето.
        - А от какво тогава?
        - Как се правят чудеса!
        - А, това вече е най-краткият ни раздел. Разделът " Рецепти за чудеса". Ние само така му викаме, а всъщност рецептата е една.
        - Мога ли да си я запиша?
        - Да, макар че тя лесно се запомня. Почти всички я знаят наизуст: силно желание, голяма доза вяра и много труд!
        - Само това ли?
        - Всички така питат, млади човече! Но когато започнат, разбират, че все нещо от тези три неща не им достига. И затова, преди да започнеш, потърси някои от тези части в магазина "Направи си сам чудеса". На две преки е оттук - казал професорът теоретик.
        Момчето отишло в магазина.
        - Много ми е приятно, много ми е приятно - казал продавачът Хичнемиеприятно.
         На него му било омръзнало от изобретатели.
        - С какво мога да ви услужа? - попитал той.
        - Имате ли всички части за правене на чудеса? - попитало момчето.
        - Ах, какво ви трябва? Сигурно не е желание.
        - Не, желание си имам.
        - И аз така си помислих - казал Хичнемиеприятно. - При нас желанията са залежала стока. И знаете ли защо? Защото всички изобретатели си имат. Стига се дотам, че някои даже идват и ни оставят от желанията си, за да не пречат на това желание, с което в момента работят. А с вярата как сте?
        - Благодаря, и вяра си имам.
        - Е, жалко. Тук нещо можеше да се направи. Те, изобретателите, почти винаги си имат и вяра, но понякога се случва, точно накрая, когато са изобретили чудесата, да започнат да се съмняват дали това са чудеса. Тогава идват при нас и ние ги уверяваме. Наистина това много рядко се случва. Обикновено изобретателите си имат в излишък от този артикул и преди още да са направили някакво чудо си вярват, че то е чудо на чудесата.
        - А-ха - казало момчето. - А как сте с труда? - попитало то.
        - С кой труд?
        - Труда, с който се правят чудесата.
        - Ама на вас не ви ликазаха?!
        - Какво да ми кажат?
        - В това отношение чудесата се правят с материал на клиента! - намусено и малко ядосано казал Хичнемиеприятно, защото хич не му било приятно да обяснява за кой ли път, че тази съставка за чудеса все още не се продава.



приказка от моята книга Белият коминочистач