Куче телепат!
Виждате пред себе си шест карти.
Спрете погледа си на една от тях. Запомнихте ли я? А сега погледнете кучето в очите.
Преместете погледа си надолу. Избраната от вас карта е „изчезнала”!
Опитайте пак!
Молитвата на Дик
молитвата на въдворен за живеене в Бунище номер 7
"Господи! Не знам кой съм. Някога знаех, но сега не знам. Някога знаех какво е грях и покой. Вече не знам нито едното, нито другото. Не разбирам света, не разбирам хората, не разбирам порядките, не разбирам думите, не разбирам защо ме боли, не разбирам тях защо ги боли, не разбирам защо живея. Разбираш ли, Господи?
молитвата на въдворен за живеене в Бунище номер 7
"Господи! Не знам кой съм. Някога знаех, но сега не знам. Някога знаех какво е грях и покой. Вече не знам нито едното, нито другото. Не разбирам света, не разбирам хората, не разбирам порядките, не разбирам думите, не разбирам защо ме боли, не разбирам тях защо ги боли, не разбирам защо живея. Разбираш ли, Господи?
Мълчиш.
Сигурно не ме разбираш. В различно време живеем! Но кажи, Господи, виждаш ли това, което виждам аз? Видя ли онези двамата, които дават от миналото и бъдещето на всеки, който пожелае. Видя ли, че умират от глад? Ти някога бил ли си гладен?
Мълчиш.
О, Господи! Но сигурно чуваш! Чу ли какво каза той: „Трябва да живеем!!” Господи! Та на тях им се живее! Можеш ли да разбереш какво е – да ти се живее!
Но как би могъл ТИ да разбереш – след като си вечен!
Как би могъл да разбереш, че някой стиска зъби и се напряга да се откъсне от примката на времето. Но колкото повече се напряга, толкова повече примката се притяга, и той започва да се задушава – посинява, изражението му се изкривява, очите изхвръкват от орбитите и погледът става луд и отчаян. Но продължава да се напряга, защото вярва, че ако още малко издържи... И колкото е по-силен, толкова по-дълго се опитва, толкова повече примката се впива, и толкова повече боли!
Знаеш ли какво е това болка, Господи?!
Мълчиш.
