събота, 29 февруари 2020 г.

СКАЗКА ПРО ВЕНТИЛЯТОР ( моя сказка )


    ПРИКАЗКА ЗА ВЕНТИЛАТОРА

 Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен


            

             СКАЗКА  ПРО  ВЕНТИЛЯТОР

 Жил да был ветер – молодой и могучий. Дул он туда-сюда, вверх-вниз, но никогда в одном направлении – ветреным был. Как-то раз он встретил нечто. Такое... особенное Нечто. Подул на него, лишь бы разобраться, что это за нечто, не понял и устремился дальше.
–Эй, постой! – крикнуло Нечто. – Ты ветер что ли?
Ветер остановился.
–Я ветер.
–Из тех муссонов, что приходят с моря и приносят дожди, да?
–Нет, я не из тех.
–Значит ты из пассатов, сухих ветров.
–Нет.
–Может, ты – бора, ветер, что дует на горных склонах?
–Впервые слышу.
–Неужели у тебя нет имени?! – сказало Нечто и очень удивилось. – А направление у тебя есть?
–Я дую, куда попало, – ответил ветер.
–Наверное, и скорость твою не измеряли?
–Не измеряли, – согласился ветер.
–Гм! Скорости у тебя нет, направления нет, а ко всему и имени у тебя нет. Так что же ты за ветер такой? – недоумевало Нечто.
Ветер молчал. Он тоже недоумевал.
–Пойдем-ка со мной! – сказало Нечто. – Я измерю твою скорость, укажу направление и дам тебе имя. Возьму тебя под свое крыло. Будешь дуть в тихом месте.
Ветер шаркал ногой по песку перед собой.
–Ну, тебе решать, – сказало Нечто. – Не буду тебя заставлять. Но посмотри на своих коллег-ветров. На средних, слабых, сильных, умеренных. Их наносят на карты, о них пишут в учебниках, даже показывают по телевизору. Но у любого ветра есть свое имя. Имя!
Что верно, то верно. И ветер это знал. Еще недолго пошаркал он ногой по песку, просто так, чтобы не сразу соглашаться, а затем побрел за Нечто.
Что теперь делает ветер? Разве не слышно?
Дует.
Дует у меня в комнате, в гостиной в жаркую погоду, дует туда, куда его направят. Дует, только если нажать на кнопку.
Вентилятор! Домашний ветер!
Как он шипит! И знаете, что говорит? Что если ему удастся вырваться из лопастей, откинуть занавеску и открыть окно, то он никогда больше бы...
Да, но я закончила сказку и щелк! – вынимаю штепсель из розетки и спешу выйти на улицу.
Другое дело все-таки, если тебя обдувает настоящий ветер.



петък, 28 февруари 2020 г.

ПРИКАЗКА ЗА ВЕНТИЛАТОРА

 Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен


               
           ПРИКАЗКА  ЗА  ВЕНТИЛАТОРА

Имало един вятър – млад и силен. Духал наляво-надясно, духал нагоре-надолу, но никога в една посока – вятърничав бил. Един ден срещнал едно Нещо. Едно такова... особено Нещо. Поодухал го, така, колкото да разбере  що  за  нещо  е, не разбрал  и  продължил  пътя  си.
–Ей, чакай! – извикало Нещото. – Ти  да не си вятър?
Вятърът спрял.
–Вятър съм.
–От  мусоните, които идват от морето и носят дъждове ли?
–Не съм от тях.
–Тогава си от пасатите, сухите ветрове.
–Не.
–Да не би да си бора, онзи вятър, който духа по склоновете на планините?
–За първи път чувам.
–Ама ти си нямаш име?! – казало Нещото и било много учудено. – А посока имаш ли си?
–Духам насам-натам – отговорил вятърът.
–Сигурно и скоростта  не  са  ти  мерили.
–Не  са – съгласил  се вятърът.
–Хм! Скорост си нямаш, посока си нямаш, отгоре на това и име си нямаш! Че какъв вятър си тогава? – чудело се Нещото.
Вятърът мълчал.  И той се чудел.
–Я ела с мен! – кацало Нещото. – Скоростта ще ти измеря, посоката ще ти покажа и име ще ти дам. Ще те поставя под мое крило. На завет да духаш.
Вятърът ровел  с  крак  пясъка  пред  себе  си.
–Е! Както си решиш – казало Нещото. – Аз не ти се бъркам. Но виж своите колеги ветрове. Средни, слаби, силни до умерено. По картите ги нанасят, по учебниците ги пишат, пък и по телевизията ги предават. Но име си имат ветровете. Име!
Е, което си е вярно, вярно е. И вятърът го знаел. Затова поровил още малко с крак пясъка, така, колкото да не се съгласи веднага, и тръгнал с Нещото.
Какво прави  вятърът  сега  ли? Не чувате  ли?
Духа.
Духа в моята стая, в хола през горещините, духа натам накъдето го обърна. Духа само, когато   включа  контакта.
Вентилатор!  Домашен вятър!
Как съска! И знаете ли какво казва? Ако можел да се откъсне от перките, да отметне тюленото перде и да отвори прозореца, никога повече...
Да, но аз завърших приказката и щрак! – изваждам щепсела и бързам да изляза навън.
Защото, все пак, друго си е да те поодуха  истински  вятър.

приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ