ДОРОЖКА ЖИЗНИ / ПИСТАТА НА ЖИВОТА

    

• Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен
• 
  

                     ДОРОЖКА  ЖИЗНИ

ПИСТАТА НА ЖИВОТА 

 Те, кто ступили на беговую дорожку, не похожи на меня. Они бегут, но бегут одни. Они, конечно, могут порой обменяться словцом с кем-то, но только с тем, кто бежит рядом с ними. Как только тот начнет отставать, более проворный забывает о нем и продолжает вперед, пока не встретит другого, с кем тоже может обменяться словцом или взглядом, а когда и тот начнет отставать, продолжает бежать один. Иногда некоторые бегут группой, так легче. Но всегда наступает момент, когда строй начинает растягиваться. И всегда остается один ведущий. Он одинок. Он очень одинок. Но он так устроен. В нем закодировано желание быть первым. И это делает его счастливым! Он может и нуждаться в ком-нибудь, с кем бы поговорить, но тот должен придерживаться точно того же темпа, иметь ровно такие же возможности, ни больше, ни меньше. Но такое редко бывает. Всегда один из обоих быстрее другого, и другой рано или поздно отстает. Такова дорожка жизни! И все те, кто вступили на нее и завязали кеды, знают это. Знают, что реплики и взгляды, которыми они обменялись, будут мгновениями. Главным будет одиночество. И чем ты лучше, тем более одиноким будешь. А самое большое одиночество будет предназначено первым. Многие ими восхищаются, некоторые ненавидят, все на них смотрят. Но никто их не любит. Для того, чтобы любить кого-нибудь, надо бежать рядом с ним, если отстанешь, он может на миг оглянуться, но для него улыбка, взгляд или слово мелькнут уже в прошлом. Все! Он продолжит вперед.”

из Право страха / мой роман онлайн 

этот роман впервые  был опубликован на болгарском языке

За пеперудите навярно...(моя приказка + моя илюстрация)

ЗА  ПЕПЕРУДИТЕ  НАВЯРНО

Написано и нарисувано от мен

Тази приказка я публикувам отново, заради илюстрацията, която направих към нея.

   
  

РАДИ МОТЫЛЬКОВ, НАВЕРНОЕ… (сказка )

ЗА  ПЕПЕРУДИТЕ  НАВЯРНО

–Ти кой си?

–Аз съм уличен фенер.

–И какво правиш?

–Виждаш, че светя.

–За кого?

–Нима не забелязваш?

–Няма никой.

–А този рой нощни пеперуди?

–За тях ли светиш?

–Разбира се, за тях.

–А хората?

–Какво им е на хората?

–Аз мислех, че светиш за тях.

–О, не! За пеперудите. Виж как кръжат. Около мен им е светло и топло. Разбираш ли? Имат нужда от мен.

–А хората?

–Какво хората? Те си вървят по улицата и не мислят за уличния фенер.

–Но и те имат нужда от теб.

–Едва ли! Те винаги бързат.

–Но когато угаснеш, хората те поправят. Защо ще го правят, ако нямат нужда от теб?

–О! За пеперудите навярно.

приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ


  

РЕЦЕПТА ЗА ЧУДЕСА ( моя приказка + моя илюстрация )

Написано и нарисувано от мен

Тази приказка я публикувам отново, заради илюстрацията, която направих към нея.

  

РЕЦЕПТ ЧУДЕС

РЕЦЕПТА ЗА ЧУДЕСА

Всички обичат чудесата. Чудесата са чудесно нещо. Но това момче, за което искам да ви разкажа, не  само ги обичало, но искало и да ги прави.

Но как, как ли се правят чудесата, питало се момчето и понеже много искало да разбере, отишло при професора по чудеса. Този професор бил теоретик. В тази област  професорите  все  още не  са практици.

–За какво си дошъл? – попитал  професорът  теоретик.

–Интересуват  ме  чудесата.

–А-ха. Добре тогава. Първите чудеса, ако използваме най-ранните източници на историците по чудеса, са възникнали... – започнал професорът.

–Мен историята не ме интересува – казало момчето.

–Добре, тогава да минем направо към теорията на чудесата. Според теорията чудесата се делят на два класа: чудесни чудеса и нечудесни. От своя страна, тези два класа...

–Аз не се интересувам и от теория – казало момчето.

–А от какво тогава?

–Как се правят чудеса!

–А, това вече е най-краткият ни раздел. Разделът рецепти за чудеса. Ние само така му казваме, а всъщност рецептата една.

–Мога ли да си я запиша?

–Да, макар че тя лесно се запомня. Почти всички я знаят наизуст: силно желание, голяма доза вяра и много труд!

–Само това ли?

–Всички така питат, млади човече! Но когато започнат, разбират, че все нещо от тези три неща не им достига. И затова, преди да започнеш, потърси някои от тези части в магазина „Направи си сам чудеса”. На две преки е оттук. – казал професорът теоретик.

Момчето отишло в магазина.

–Много ми е приятно, много ми е приятно – казал продавачът Хичнемиеприятно.

–На него му било омръзнало от изобретатели.

–С какво мога да ви услужа? – попитал той.

–Имате ли всички части за правене на чудеса? – попитало момчето.

–Ах, какво ви трябва? Сигурно не е желание?

–Не, желание си имам.

–И аз така си помислих – казал Хичнемиеприятно. – При нас желанията са залежала стока. И знаете ли защо? Защото всички изобретатели си имат. Стига се дотам, че някои даже идват и ни оставят от желанията си, за да не им пречи на това желание, с което в момента работят. А с вярата как сте?

–Благодаря, и вяра си имам.

–Е, жалко. Тук нещо можеше да се направи. Те, изобретателите, почти винаги си имат и вяра, но понякога се случва, точно накрая, когато са изобретили чудесата, да започнат да се съмняват дали това са чудеса. Тогава идват при нас и ние ги уверяваме. Наистина това много рядко се случва. Обикновено изобретателите си имат в излишък от този артикул и  преди още да са направили някакво чудо, си вярват, че то е чудо на чудесата.

–А-ха – казало момчето. – А как сте с труда? – попитало то.

–С кой труд?

–Труда, с който се правят чудесата.

–Ама на вас не ви ли казаха?

–Какво да ми кажат?

–В това отношение чудесата се правят с материал на клиента! – намусено и малко ядосано казал Хичнемиеприятно, защото хич не му било приятно да обяснява за кой ли път, че тази съставка за чудеса все още не се продава.

приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ