понеделник, 13 май 2013 г.

Да посадиш мечта / моя приказка + видео/

       

                       ДА ПОСАДИШ МЕЧТА
                                                                                     

Да посадиш мечта / VBOX7


    То било едно обикновено селце на края на света, с обикновено синьо небе над него.
     Те били обикновени хора с обикновени грижи, отброяващи времето по броя на слънцата.
     То било обикновено момче, родено там, където нямало море.
     Всяка година през това селце минавал музикант. Подръпвал тихо струните на китарата и от тях се посипвал сребърен звук. Мъжете оставяли работата, жените зарязвали прането, децата спирали да замерят птиците.
     Свирел музикантът.
     Чудни били неговите песни. В тях имало необикновена земя с необикновено синьо небе над нея, необикновени хора с необикновени грижи и най-вече  имало  м о р е.
     Някога, това било преди повече от милион слънца, един старец попитал мъжа:
     - Как живееш?
     - Като свиря - отговорил музикантът.
     - А за какво живееш?
     - За да свиря.
     Не си спомняли някой повече да бил разговарял с него.
     Слушали песните му.
     И когато се сепвали и оглеждали, него вече го нямало. За кратко в тях оставала мечта за море, за необикновени земи и необикновени хора и после небето пак ставало обикновено. И трябвало да угаснат триста шестдесет и пет слънца, за да дойдел музикантът отново.
      Но ето триста шестдесет и пет слънца изгрели и триста   шестдесет и пет слънца заровили пясъците, а него все го нямало. И още триста шестдесет и пет слънца отминали по пътя на птиците, но той не идвал. И хората разбрали - нямало да дойде повече.
     - Какво е направил в живота си! - промърморили мъжете. - Та той дори дом не е построил!
     - Какво е разбрал от живота - вметнали жените, - когато никога семейство не е имал.
     - За какво е живял? - намръщили чела старците. - Щом и едно дръвче не е посадил!
     - Какво е станало? - попитало момчето.
     - Това не са приказки за деца - смъмрили го възрастните и момчето замислено тръгнало по пътя.
     И тогава... Тогава небето бавно се променило и възрастните се спогледали. Защото чули песента за морето.
     Пеело момчето.

приказка от моята книга "Белият коминочистач"