Било много преди вчера, преди онзи ден, толкова преди, че на земята все още нямало пътища.
Тогава един човек започнал да прави просека в гората.
Насъбрала се тълпа.
- Какво ли мисли да прави пък тоя! - извисил се един глас. - Случайно да знаете?
- Иска всички ние вкупом да стигнем края на гората - предположил мързеливият.
- Това е невъзможно - отсякъл опърничавият. - Дори той самият не може да стигне края.
- И да стигне , и да не стигне, все тая - казал страхливият. - Накрая няма нищо!
- Може пък и да има - подхвърлил някой.
Смълчали се.
Човекът продължавал да сече.
- Ама че работа! - възхитил се любопитният.
- Това не е работа, а глупост - заявил мързеливият.
- Може и да не е - подхвърлил нерешителният.
- Може и да не излезе нищо, но важното е, че става нещо - захилил се шегаджията.
И всички те разсъждавали върху смисъла и безсмислието, вървели след него, отъпквали земята, а човекът продължавал да сече...
И да прави път.
приказка от моята книга "Белият коминочистач"
