понеделник, 6 май 2013 г.

А човекът правел път... / моя приказка /




   Било много преди вчера, преди онзи ден, толкова преди, че на земята все още нямало пътища.
   Тогава един човек започнал да прави просека в гората.
   Насъбрала се тълпа.
   - Какво ли мисли да прави пък тоя! - извисил се един глас. - Случайно да знаете?
   - Иска всички ние вкупом да стигнем края на гората - предположил мързеливият.
   - Това е невъзможно - отсякъл опърничавият. - Дори той самият не може да стигне края.
   - И да стигне , и да не стигне, все тая - казал страхливият. - Накрая няма нищо!
   - Може пък и да има - подхвърлил някой.
   Смълчали се.
   Човекът продължавал да сече.
   - Ама че работа! - възхитил се любопитният.
   - Това не е работа, а глупост - заявил мързеливият.
   - Може и да не е - подхвърлил нерешителният.
   - Може и да не излезе нищо, но важното е, че става нещо - захилил се шегаджията.
     И всички те разсъждавали върху смисъла и безсмислието, вървели след него, отъпквали земята, а човекът продължавал да сече... 
И да прави път.


 приказка от моята книга "Белият коминочистач"