ПАМУКЧО ( моя приказка )

                                 ПАМУКЧО

Имаше едно малко човече – меко и пухкаво, леко и бяло. Човече от памук. Наричаха го Памукчо.

Живееше Памукчо на белия свят. Светът беше доволен от него, защото на никого не пречеше. Но Памукчо не беше доволен от света. Защото на този свят освен памукчовци има и човечета от огън, желязо и кал. И всички те го преследваха затуй, че не приличаше на тях. Човечетата от кал искаха да го изкалят, човечетата от желязо да го стъпчат, а огнените човечета да го изгорят. И от всички тях Памукчо се страхуваше, и от всички бягаше. Но не само от тях се страхуваше. Страхуваше се и от слънцето, че ще го подпали, от водата, че ще го намокри, от вятъра, че ще го разпилее.

И Памукчо се изхитри. Научи се да се движи на зигзаг между слънчевите лъчи и капките дъжд, да прескача локвите, да не пресича пътя на вятъра и да лъже другите човечета, та дори слънцето, вятъра и водата, и да ги настройва едни срещу други. И всичко това – от страх.

А всъщност не беше лошо човече. Дори искаше да направи нещо добро, нещо голямо. Но не знаеше как.

Един ден видя едно цвете. Цветето бе клюмнало от жажда.

–Моля те – проплака то. – Всички воюват. Огънят срещу водата, слънцето срещу вятъра, човечетата едно с друго и никой не ме поглежда. Донеси ми в шепичка малко вода, малко слънце и малко вятър.

Памукчо се ужаси.

–Искам, но ме е страх – призна той.

–Но аз ще умра – проплака цветето.

Памукчо още повече се уплаши.

–На никого сега не му е до теб – каза цветето. – и никой нищо няма да ти направи.

Памукчо тръна със свито сърце.

Спря при вятъра и се примоли.

–Дай ми шепичка въздух!

–Бягай – профуча вятърът. – Слънцето не мога, но теб ще разпилея!

Памукчо побягна. Наближи слънцето.

–Ей, дай ми малко топлинка! – извика той.

–Дим да те няма! – каза слънцето. – Вятъра не мога, но теб ще изгоря.

Памукчо спря при водата и проплака, защото много искаше да помогне на цветето.

–Моля те, дай ми шепичка вода.

–Махай се! – избълбука водата. – Слънцето не мога, но теб ще те удавя!

Памукчо се разплака. Разплака се от страх и от страх падна във водата. Но водата не обича леките неща и го вдигна на повърхността. Вълните го изхвърлиха на брега, слънцето го изсуши, вятърът го разроши и Памукчо отново стана предишния Памукчо.

И хукна да бяга от водата, слънцето и вятъра. Защото се страхуваше.

А цветето умря.




приказка от моята книга  Белият коминочистач

Я стерегу поляну с земляникой в лесу за моей спиной

Я  стерегу  поляну  с  земляникой  в  лесу  за  моей  спиной

Мне рассказывали, будто было время, когда люди не запирали двери своих домов.
  Клали ключ под коврик или под горшок с цветами.

Не может быть, чтобы такое время было! А может и было? 

Мне рассказывали, будто когда-то люди жили не в многомиллионных городах,  а в домах с дворами. Порой мне кажется, что и вправду были дома с дворами и что во дворе одного из домов росли смоковница и черешня. И в воздухе разносился аромат осенних цветов.

Услышав про смоковницу и черешню, и про аромат осенних цветов, доктор сказал, что я эмоционально неустойчива. Теперь, смотря на мир с 42-го этажа многомиллионного города, я верю, что не было домов с дворами, а тем более – дома с двором и со смоковницей и черешней. Но откуда же этот аромат осенних цветов?

Мне рассказывали, будто было время,когда сотни, тысячи, миллионы людей отправлялись убивать других сотен, тысяч, миллионов. Невероятно!

Меня коробит. Это где-то рядом. Да, теперь он тоже понял, что я это почувствовала. Из вибрации в воздухе, из особого аромата, который источают его мысли. Это не аромат лесной земляники.

Стою и жду. Я сегодня не умру. Я это знаю. Он тоже знает это. Стою и жду.

Я заметила его за сотую долю секунды до того, как он уставился в меня своим единственным, расположенным в середине лба глазом. И в невероятно короткий миг до свой смерти он прочел мои мысли, и изумился: миллионы отправляются драться с другими миллионами?! Но ведь убийство – дело настолько личное! А кроме того, существуют правила: не убивай себе подобных! Но он знал также, что у меня есть причина.

  Я стерегу поляну с земляникой в лесу за моей спиной.
  В единственном лесу, оставшемся на планете.]

Ina Lii

СТРАНА НАОБОРОТ ( моя сказка)

СТРАНА НАОБОРОТ

Есть страна, в которой все наоборот.

Называется она Наоборот.

„Доброе утро!“ - говорят вечером. – „Добрый вечер!“ – говорят утром. – „Какая прекрасная ночь!“ – восхищаются в полдень. – „Ну и солнце же!“ – ворчат ночью.

Все в этой стране наоборот. „Какое море!“ – удивляются капле дождя. – „Какая перламутровая капля!“ – радуются морю.

Там все наоборот, даже радуга. „Какое счастье!“ – говорят и даже не очень грустят, ведь разве бывает счастье без чуточки грусти?

Такая вот страна Наоборот. И веселая, и грустная, и немного странная. Но не думайте, что это страна обмана. Нет, в этой стране никто и никогда не обманывает. И если когда-нибудь побываете в ней и пожелаете кому-либо: „Хорошего дня, друзья!“, вас сочтут злейшим жуликом и лжецом, стало быть, не стоит радоваться, если услышите за своей спиной:

–       Ну что за честный человек!

Ибо это страна Наоборот! 

ОБРАТНАТА СТРАНА (моя приказка)

ОБРАТНАТА СТРАНА

Има една страна, в която всичко е обратно.

Наричат я Обратната.

Добро утро, казват вечер. Добър вечер, казват сутрин. Каква хубава нощ, възхищават се на обед. Какво слънце, мърморят нощем.

Всичко в тази страна е обратно. Какво море, чудят се на капката дъжд. Каква бисерна капка, радват се на морето.

Всичко  е обратно – дори тъгата. Какво щастие, казват, и дори не тъгуват много, а мъничко, защото какво щастие е това без малко тъга.

Такава е Обратната страна. И весела, и тъжна, и малко странна. Но не мислете, че това е страна на лъжата. Не, в тази страна никой и никога не лъже. И ако един ден я посетите през деня и поздравите: Хубав ден, приятели!, ще ви сметнат за най-големия мошеник и лъжец, и затова не се радвайте, когато чуете след себе си:

–       Какъв честен човек!

          Защото това е Обратната страна!

приказка от моята книга "Белият коминочистач"

А ЧЕЛОВЕК ПРОКЛАДЫВАЛ ДОРОГУ... ( моя сказка )

• Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен

А  ЧЕЛОВЕК  ПРОКЛАДЫВАЛ  ДОРОГУ...

Это было задолго до вчера, до позавчера, так задолго, что на земле все еще не было дорог.

Тогда один человек принялся делать просеку в лесу.

Сбежалась толпа.

– Что это он задумал? – послышался голос. – Вы часом не знаете?

– Он хочет, чтобы все мы добрались до ее конца, – высказал предположение ленивый.

– Это невозможно, – отрезал строптивый. – Даже сам он не сможет добраться до конца.

– Доберется или не доберется, все равно в конце нет ничего! – сказал трусливый.

– А может, и есть – отозвался кто-то.

Человек продолжал рубить лес..

– Вот дела! – восхитился любопытный.

– Это не дела, а дурачество, – заявил ленивый.

– А может, и не дурачество, – бросил нерешительный.

– Посмотрим, что получится, – сказал предосмотрительный.

– Может, и не получится ничего, но главное, что что-то получается, – ухмыльнулся шутник.

И все вместе шли за ним и судачили над смыслом и бессмыслием того, что он делал.

А человек продолжал рубить лес. И прокладывать дорогу.

А ЧОВЕКЪТ ПРАВЕЛ ПЪТ...

А ЧОВЕКЪТ ПРАВЕЛ ПЪТ...

Било много преди вчера, преди онзи ден, толкова преди, че на земята все още нямало пътища.

Тогава един човек започнал да прави просека в гората.

Насъбрала се тълпа.

– Какво ли пък мисли да прави тоя? – извисил се един глас. – Случайно да знаете?

– Иска всички ние вкупом да стигнем края ѝ – предположил мързеливият.

– Това е невъзможно – отсякъл опърничавият. – Дори той самият не може да го стигне.

– И да стигне, и да не стигне, все тая – казал страхливият. – Накрая няма нищо!

– Може пък и да има – подхвърлил някой.

Човекът продължавал да сече.

– Ама че работа! – възхитил се любопитният.

– Това не е работа, а глупост – заявил мързеливият.

– Може пък и да не е – подхвърлил нерешителният.

– Ще видим каква ще излезе – казал предпазливият.

– Може и да не излезе нищо, но важното е, че става нещо – захилил се шегаджията.

И всички те вървели след него и разсъждавали върху смисъла и безсмислието на туй, което вършел.

А човекът продължавал да сече. И да прави път.


 приказка от моята книга Белият коминочистач

Срещата на G 7 в Канада изглеждаше така

Саммит G7 в Канаде (109)

    

НА ВНИМАНИЕТО НА ГУГЪЛ : Какви са тези 75% ?!

“Благодаря” на Гугъл, че позволява на  някакъв смотан сайт  повече от година да използва моята главна страница и да изкарва пари.

 Какви са

 тези 75% ?!

361 × 271 - scamadviser.com

 

Сладур! Явно много си го закъсал!

361 × 27

is amazingly.bg a scam or legit ..

scamadviser.com

 Докарай го  до 75% , че съм фалшив сайт   и с най-голямо удоволствие ще ти кажа , че си тъпак. Аз и сега ти го казвам. А парите, които получаваш за реклами, /между нас казано/ – трябва да принадлежат на мен. Макар да нямам нужда  от пари.

“Благодаря” на Гугъл, че щедро предоставя моите координати.

 Задачка – закачка. Анадъмо?

Google ,  до там ли стигна, че да правиш “планетарно” допитване с такъв авер като  scamadviser.com ? Опс! Щях да забравя! 75 % след допитване до трима или четирима? И още! Подобно допитване е малоумно. Грозно. И обидно!
Обидно, но не за мен, а за вас!

is amazingly.bg a scam or legit …

scamadviser.com

Не трябваше да се обръщам към Гугъл. 

Трябваше да пиша на арменския поп!

 Is amazingly.bg a fake site ? Is amazingly.bg legit and trustworthy ?!

 scamadviser.com , я пак пусни твоята обява на клуба за запознанства под моята страница!

Искрено обаче благодаря на този, който е направил тази  картинка!

    

Човеко! Подпиши я! След като аз я харесвам и други ще я харесат

    Аз -  Админът 

 Ina lii

пояснение: тъпак е човек със синдром на "хлопащата дъска"

Не знаете български ? Нищо лошо! Научете руски! 

 Нарушители