ПАМУКЧО
Имаше едно малко човече – меко и пухкаво, леко и
бяло. Човече от памук. Наричаха го Памукчо.
Живееше Памукчо на белия свят. Светът беше
доволен от него, защото на никого не пречеше. Но Памукчо не беше доволен от
света. Защото на този свят освен памукчовци има и човечета от огън, желязо и
кал. И всички те го преследваха затуй, че не приличаше на тях. Човечетата от
кал искаха да го изкалят, човечетата от желязо да го стъпчат, а огнените
човечета да го изгорят. И от всички тях Памукчо се страхуваше, и от всички
бягаше. Но не само от тях се страхуваше. Страхуваше се и от слънцето, че ще го
подпали, от водата, че ще го намокри, от вятъра, че ще го разпилее.
И Памукчо се изхитри. Научи се да се движи на
зигзаг между слънчевите лъчи и капките дъжд, да прескача локвите, да не пресича
пътя на вятъра и да лъже другите човечета, та дори слънцето, вятъра и водата, и
да ги настройва едни срещу други. И всичко това – от страх.
А всъщност не беше лошо човече. Дори искаше да
направи нещо добро, нещо голямо. Но не знаеше как.
Един ден видя едно цвете. Цветето бе клюмнало от
жажда.
–Моля те – проплака то. – Всички воюват. Огънят
срещу водата, слънцето срещу вятъра, човечетата едно с друго и никой не ме
поглежда. Донеси ми в шепичка малко вода, малко слънце и малко вятър.
Памукчо се ужаси.
–Искам, но ме е страх – призна той.
–Но аз ще умра – проплака цветето.
Памукчо още повече се уплаши.
–На никого сега не му е до теб – каза цветето. –
и никой нищо няма да ти направи.
Памукчо тръна със свито сърце.
Спря при вятъра и се примоли.
–Дай ми шепичка въздух!
–Бягай – профуча вятърът. – Слънцето не мога, но
теб ще разпилея!
Памукчо побягна. Наближи слънцето.
–Ей, дай ми малко топлинка! – извика той.
–Дим да те няма! – каза слънцето. – Вятъра не
мога, но теб ще изгоря.
Памукчо спря при водата и проплака, защото много
искаше да помогне на цветето.
–Моля те, дай ми шепичка вода.
–Махай се! – избълбука водата. – Слънцето не
мога, но теб ще те удавя!
Памукчо се разплака. Разплака се от страх и от
страх падна във водата. Но водата не обича леките неща и го вдигна на
повърхността. Вълните го изхвърлиха на брега, слънцето го изсуши, вятърът го
разроши и Памукчо отново стана предишния Памукчо.
И хукна да бяга от водата, слънцето и вятъра.
Защото се страхуваше.
А цветето умря.
приказка от моята книга Белият коминочистач
приказка от моята книга Белият коминочистач
