А ЧОВЕКЪТ ПРАВЕЛ ПЪТ...
Било много преди вчера,
преди онзи ден, толкова преди, че на земята все още нямало пътища.
Тогава един човек
започнал да прави просека в гората.
Насъбрала се тълпа.
– Какво ли пък мисли да
прави тоя? – извисил се един глас. – Случайно да знаете?
– Иска всички ние вкупом
да стигнем края ѝ – предположил
мързеливият.
– Това е невъзможно –
отсякъл опърничавият. – Дори той самият не може да го стигне.
– И да стигне, и да не
стигне, все тая – казал страхливият. – Накрая няма нищо!
– Може пък и да има –
подхвърлил някой.
Човекът продължавал да
сече.
– Ама че работа! –
възхитил се любопитният.
– Това не е работа, а
глупост – заявил мързеливият.
– Може пък и да не е –
подхвърлил нерешителният.
– Ще видим каква ще
излезе – казал предпазливият.
– Може и да не излезе
нищо, но важното е, че става нещо – захилил се шегаджията.
И всички те вървели след
него и разсъждавали върху смисъла и безсмислието на туй, което вършел.
А човекът продължавал да
сече. И да прави път.
приказка от моята книга Белият коминочистач
приказка от моята книга Белият коминочистач
