ВРАГ на прага!

amazingly

Тази година 20 юли се оказа най-кървавият ден  в  „съхопътната офанзива” на Израел в ивицата Газа.

Gaza crisis: 13 Israeli soldiers, scores of Gazans killed

 

ООН призова за спиране на огъня в ивицата Газа

Това, че к.п.д на тази организация клони към 0% не е изненадващо, в този случай обаче има нещо плашещо, защото стотици невинни загиват,  хиляди напускат домовете си, животът на десетки хиляди се преобръща завинаги. А ООН, забележете - призовава!

Какво предстои? Според  Нетаняху това ще продължи, докогато трябва, независимо от жертвите!

"Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu vowed to continue operations in Gaza "as much as we need to" despite the casualties."

                   Забележително! Т.е. , няма ограничение във времето.

Има обаче една малка подробност. Близо 50 % от населението на Палестина  е под 18 години. Това са деца родени по време на война, израснали по време на война, слушали разкази за война. Те не знаят какво е мир. А когато не познаваш нещо, то не ти ѝ трябва. Или казано иначе: Поколения наред Израел ще има на прага си ВРАГ!

Война сегодня (ВРАГ у порога!)

ПОСЕЯТЬ МЕЧТУ (моя сказка)

Отрывки из моих книг
amazingly
 

                                                                                       

Посеять мечту / VBOX7


 

    Это был обычный поселок на конце света, с обычным голубым небом над ним.

Это были обычные люди с обычными заботами, отсчитывающие время по числу солнц.

Это был обычный паренек, родившийся там, где не было моря.

Каждый год в этот поселок приходил музыкант. Он тихо перебирал струны своей гитары, и с них сыпался серебряный звон. Мужчины оставляли работу, женщины бросали стирку, дети переставали бросаться камнями в птиц.

Музыкант играл.

Удивительными были его песни. В них была удивительная земля с удивительным голубым небом над ней, удивительные люди с удивительными заботами и самое главное – там было  м о р е.

Когда-то, больше, чем миллион солнц тому назад, один старик спросил мужчину:

- Как ты живешь?

- Играя, – отвечал музыкант.

- А зачем ты живешь?

- Чтобы играть.

Больше никто, кажется, не разговаривал с ним.

Все слушали его песни.

А опомнившись и оглядевшись вокруг, замечали, что его уже нет. Ненадолго в них оставалась мечта о море, об удивительных землях и удивительных людях, а затем небо снова становилось обычным. И должны были потухнуть триста шестьдесят пять солнц, пока музыкант придет снова.

Но вот, триста шестьдесят пять солнц  встали и триста шестьдесят пять солнц скрылись в песках, а он все не приходил. И еще триста шестьдесят пять солнц ушли по птичьим дорогам, а он не приходил. И люди поняли, что он больше не придет.

- Чего же он добился в жизни? – ворчали мужчины. – Ведь он даже дома не построил!

- Что он понимает в жизни, - вставили женщины, - если никогда не имел семьи?

- Зачем он жил? – сморщили лбы старики. – Если даже одного деревца не посадил?

- Что случилось? – спросил паренек.

- Это детей не касается, - не дали ему договорить взрослые, и паренек, задумавшись, пошел по дороге.

И вот тогда... Тогда небо медленно изменилось, и взрослые переглянулись. Они услышали песню про море.

Ее пел паренек.

 

Эта сказка - из моей книги „Белый трубочист“.


 

Мне рассказывали...

Мне рассказывали, будто было время, когда люди не запирали двери своих домов.
  Клали ключ под коврик или под горшок с цветами.

Не может быть, чтобы такое время было! А может и было?

 

 

Мне рассказывали, будто когда-то люди жили не в многомиллионных городах,  а в домах с дворами. Порой мне кажется, что и вправду были дома с дворами и что во дворе одного из домов росли смоковница и черешня. И в воздухе разносился аромат осенних цветов.

Услышав про смоковницу и черешню, и про аромат осенних цветов, доктор сказал, что я эмоционально неустойчива. Теперь, смотря на мир с 42-го этажа многомиллионного города, я верю, что не было домов с дворами, а тем более – дома с двором и со смоковницей и черешней. Но откуда же этот аромат осенних цветов?

 

 

Мне рассказывали, будто было время,когда сотни, тысячи, миллионы людей отправлялись убивать других сотен, тысяч, миллионов. Невероятно!

Меня коробит. Это где-то рядом. Да, теперь он тоже понял, что я это почувствовала. Из вибрации в воздухе, из особого аромата, который источают его мысли. Это не аромат лесной земляники.

Стою и жду. Я сегодня не умру. Я это знаю. Он тоже знает это. Стою и жду.

Я заметила его за сотую долю секунды до того, как он уставился в меня своим единственным, расположенным в середине лба глазом. И в невероятно короткий миг до свой смерти он прочел мои мысли, и изумился: миллионы отправляются драться с другими миллионами?! Но ведь убийство – дело настолько личное! А кроме того, существуют правила: не убивай себе подобных! Но он знал также, что у меня есть причина. Я стерегу поляну с земляникой в лесу за моей спиной.
 В единственном лесу, оставшемся на планете.

amazingly


 

 

Убих Сети и не бях наказан / Внимание! Истина е!

amazingly



         Внимание! Истина е!
 

          Доналд Хюм няма  биография на разбойник, нито на пират, нито на отровител, след който да останат десетки трупове. Извършил е само две убийства. И все пак е интересен убиец, за малко да напиша - симпатичен.

          Роден е през 1919 г. в Англия. През младостта си живее от скромни грабежи и дребни престъпления, които му докарват няколко присъди.  И ето го в 1949 г. Вече има и съдружник, някой си  Селмън Сети. Та през октомври същата година този негов съдружник нещо го ядосал и Хюм взел, че го убил. Банална история.

          Да убиеш някого не е толкова трудно, твърдят запознати и също те твърдят, че всъщност проблемът е да скриеш трупа. Наслушали сме се за убийци, които крият труповете в мазето, под дюшемето в кухнята, в градината, пълнят ваната с киселина или пък ги разнасят в куфари. Пълна липса на въображение! Ето точно тук Хюм  проявява своево рода творчество. Нарязва трупа, пакетира го прилежно в няколко пакета, наема малък самолет /служил е във ВВС/ и отвисоко захвърля пакетите в блатата на Есекс. И така - има убийство, но няма труп. Излиза от затвора през 1958 г.

          Навън светът е хубав, а той няма пари и затова продава мемоарите си на в. "Сънди Пикториъл" под заглавието "Убих Сети и не бях наказан". Ще признаете, че не му липсва арогантност. Хюм не е глупак и знае, че всеки миг ще припари под краката му и затова офейква в Швейцария, където изплатили хонорара му. Но парите от творческото откровение свършили, огледал се  и  решил да ограби банка. Това начинание  обаче завършило зле. За убийството на таксиметров шофьор бил осъден на доживотен затвор.

          Съветът към бъдещи евентуални кандидат-жертви е: Не ядосвайте съдружника си!
          А към престъпниците: Внимавайте с ограбването на банки!

 

 

Гвоздики для звезд (моя сказка)

.

amazingly

Отрывки из моих книг

 

 

 

 Это было давно. Наидавнейше давнего.
     Упала звезда.
     - Загадай желание – сказал кузнец.
     - Зачем? – спросил мальчик.
     - Если загадать желание, когда упала звезда, то желание сбудется.
     - Но у меня много желаний!
     - Надо загадать только одно.
     - А если загадать одно-единственное желание: чтобы сбылись все мои желания?
     - Так нельзя. Откуда знать звезде, какие все твои желания?
     - Верно. 
     - Как жаль. Одна звезда уже упала, а ты ничего не загадал.
     - Может, упадет еще звезда?
     - Может быть.
     - А что, если вдруг упадут все звезды?   
     - Тогда кое-какие останутся без желаний. Понимаешь? Зачем им зря пропадать?
     - И потом будут желания, а для них не окажется звезд, да?
     - Именно.
     - Значит, надо браться за работу.
     - За какую работу?
     - Надо некоторые прикрепить прочнее. Чтобы не падали сразу.
     - Правильно. Давай!
     - Раз, два, три... – Мальчик стал считать, а кузнец – чеканить гвоздики для звезд. 
     Это было давно. Наидавнейше давнего. Однако, и по сей день мальчик считает, а кузнец продолжает чеканить гвоздики для звезд.
     Ведь если они упадут все сразу, для новых желаний не окажется звезд!

 

сказка из моей книги : Белый трубочист 


 

Пирончета за звезди (моя приказка)

.

amazingly

 

     Било отдавна. Най-отдавна на отдавното.
     Паднала звзеда.
     - Намисли си едно желание - казал ковачът.
     -Защо? - попитало момчето.
     -Ако си пожелаеш нещо, когато падне звезда, то ще се сбъдне.
     - Но аз имам много желания!
     - Трябва да си пожелаеш само едно.
     - А ако си пожелая едно-единствено желание - да се сбъднат всички мои желания?
     - Така не може. Откъде звездата ще знае какви са всичките ти желания?
     - Прав си. 
     - Жалко. Вече падна една  звезда, а ти нищо не си пожела.
     - Може би ще падне друга?
     - Може би.
     - А какво ще стане, ако изведнъж паднат всички звезди?   
     - Тогава някой от тях ще останат без желания. Разбираш ли? Излишно хабене на звезди.
     - И после ще има желания, но за тях вече няма да има звезди?
     - Точно така.
     - Тогава трябва да започваме.
     - Какво?
     - Да прикрепяме някои от тях по-здраво. За да не паднат изведнъж.
     - Прав си. Да започваме!
     - Едно, две, три... - Започнало момчето да брои, а ковачът да прави пирончета за звезди. 
     Било отдавна. Най-отдавна на отдавното. Но и до днес момчето брои, а ковачът продължава да прави пирончета за звезди.
     Защото, ако паднат изведнъж всички, нали новите желания ще останат без звезди!



моя приказка от книгата ми: Белият коминочистач

     

ПРЕДЛОЖЕНИЕ : До стената и РАЗСТРЕЛ! (Заличен в български сайт... Но този текст , който не се хареса на български сайт, го публикувам и ТУК! !)

  
.

amazingly

Няма да го видите този текст в kaldata.com - Форуми

  

Предложение - До стената и РАЗСТРЕЛ! - 

www.kaldata.com/.../entry-10685-предложение-до-стената-и-разстрел...

Предложение - До стената и РАЗСТРЕЛ! Публикувано от Ина Петкова, 22 май 2013 · 630 прегледа. Ако тези наши хора /наречени депутати/, ...

 

НО  ПРОЧЕТЕ  ТУК:

 

Публично к стенке и РАССТРЕЛ! (это – мое личное мнение)

 

 

А текстът беше  този!

Ако тези  наши "хорица" /наречени депутати/,  не проумеят, че няма давност за извършени престъпления и , ако съдебната ни система не изправи

  на съд  ПРЕСТЪПНИЦИТЕ  плячкосали България,

престъпници,които окрадоха страна ни , които прогониха в чужбина милиони българи, заради които хиляди българи тънат в мизерия и глад, заради които стотици умират, защото не може да им се окаже медицинска помощ, ако тези "представители на народа" не проумеят,че хората искат  възмездие за престъпниците...

Тогава няма да има победители! Ще има само губещи!

И най-много ще изгубят ТЕ - представителите на политическия елит. НИЕ няма какво да губим повече! Те, управляващите, обаче ще изгубят всичко!

   Каква трябва да бъде присъдата на тези политици ограбили България?

   Публично до стената и РАЗСТРЕЛ!   

  

      (Може и доживотен затвор!)

.......................................................................................................

Към  публикацията имаше един коментар и мой отговор:

Това беше коментарът:

galidbul

24 май 2013 20:48

Макар и да не съм народен представител, някак си не мога да възприема гледната ви точка, госпожа. Все ми се струва че всеки има това и толкова, каквото заслужава. И тези, които не им достигат пари -  са бедни, защото са некадърници. И с падането на комунизма няма как да паразитират на гърба на останалите и естествено надават вой с хищна зяпнала зъбата паст...
Настройте си часовника. Тия комуноидни пропагандни пасквили преди  80 години може и да са ставали като да залъжат най-простите, но сега не вервам да мине номера. Дори самите лумпени  съзнават това, което казвам.

• Пол
  Мъж
• Интереси
  леки мацки и тежки лимузини, силни питиета и слаби противници, твърдо алиби и меки дивани ;)

 Това беше моят отговор:

Ина Петкова

29 май 2013 13:14

Признавам, че съм съкрушена от твоя коментар.  Цитирам теб: "И тези, които не им достигат пари -  са бедни, защото са некадърници."
Вярваш ли наистина в това?! Аз лично познавам писатели и художници, които са бедни. За теб ТЕ некадърници ли са ?
И  забележки:
Цитирам теб:"Дори самите лумпени  съзнават това, което казвам."
Е, аз съм от лумпените, които  не съзнават това, което казваш. И още, цитирам теб: "Настройте си часовника." Моят отговор е: Няма да "настроя" часовника си по твоето часово време!
И само да те питам, някой не ти  ли е казал, че пред "че" се  слага запетайка?
 И още да те питам, цитирам теб: "..надават вой с хищна зяпнала зъбата паст...". Откъде го преписа или сам го измисли това?
И още, аз съм с името си написано на кирилица и това е моята снимка. Въпросът ми е: Това ли е твоята снимка и това ли е твоето име?

-----------------------------

Ние няма какво да губим! Те губят всичко! /един ко...

------------------------------------------------------------------- Не знам кой си, но ти благодаря, че ме заличи от български сайт. Мястото ми не е там.  А за твоята доблестна   постъпка ти подарявам: Написано и нарисувано от мен

 

Белият коминочистач - приказка (заличена в български сайт). Но може да я прочетете ТУК!

  

.

amazingly

(Тази приказка публикувана в български сайт през 2010 г. е заличена в същия  този сайт през 2014 г.) Затова я публикувам отново в този блог.

 

 

Но може да я прочетете и ТУК:

Написано и нарисувано от мен

Отрывки из моих книг 

STARS and “Dark Runways”

WORLD OF THE STARS – *Dark Runways* – Libero Blog ( извинявайте, това беше за нещо друго)

А приказката е тази:

 

 

БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ 

 

 

     В един хубав ден, в един далечен град, се появи коминочистач. 

     Най-странният коминочистач.

     -  Вижте, вижте! – сочеха децата с пръст.

     -  Има бели панталони!

     -  И бели обувки!

     -  Даже бяла риза!

     -  Само шапката му е черна и четката за сажди!

     -  Що за коминочистач си ти? – попита продавачът на риба.

     -  Истински – отговори странният коминочистач.

      -  Послъгваш нещо – ухили се продавачът.  – Ето аз продавам риба и целият мириша на море и водорасли. А ти дори петънце от сажди нямаш. Какъв коминочистач си тогава?

      -   А трябва ли да имам?

      -   Ела, изчисти комина и ще видиш.

Залови се коминочистачът за работа. Изчисти комина, помете саждите и стана още по-бял.

И обувките му бели, и панталонът бял, и ризата му бяла. Само шапката му черна и четката за сажди.

      -  Не може да бъде! – заобиколиха го хората. – Така мръсна работа да върши и да не се очерни!

И всеки го пипна, за да се увери, че коминочистачът е истински. И го пипаха втори път, за да се уверят. И трети…

И го пипаха, и го питаха…

И коминочистачът почерня.

приказка от моята книга *БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ*

 

 

 

Публично к стенке и РАССТРЕЛ! (это – мое личное мнение)

 

(это  – мое личное мнение)

Если до этих наших "людишек" (именуемых депутатами)  не дойдет, что не существует срока давности по совершенным  преступлениям, и если наша судебная система не вызовет

                               на суд  ПРЕСТУПНИКОВ,  ограбивших Болгарию,

преступников, по вине которых наша страна погрузилась в бедность, по вине которых миллионы болгар были вынуждены выехать за пределы Родины, по вине которых тысячи болгар утопают в нищете и голоде, по вине которых тысячи умирают из-за невозможности получить медицинскую помощь, если до этих "представителей народа" не дойдет, что люди требуют возмездия за преступления...

То победителей не будет! Останутся одни побежденные!

И больше всего потеряют ОНИ - представители политической элиты. НАМ больше нечего терять! ОНИ, управляющие, однако, потеряют все!

 Каким должен быть приговор для этих политиков, ограбивших Болгарию?

   Публично к стенке и  РАССТРЕЛ!
                       
                              (  или к пожизненному заключению  )