.
amazingly
Било отдавна. Най-отдавна на отдавното.
Паднала звзеда.
- Намисли си едно желание - казал ковачът.
-Защо? - попитало момчето.
-Ако си пожелаеш нещо, когато падне звезда, то ще се сбъдне.
- Но аз имам много желания!
- Трябва да си пожелаеш само едно.
- А ако си пожелая едно-единствено желание - да се сбъднат всички мои желания?
- Така не може. Откъде звездата ще знае какви са всичките ти желания?
- Прав си.
- Жалко. Вече падна една звезда, а ти нищо не си пожела.
- Може би ще падне друга?
- Може би.
- А какво ще стане, ако изведнъж паднат всички звезди?
- Тогава някой от тях ще останат без желания. Разбираш ли? Излишно хабене на звезди.
- И после ще има желания, но за тях вече няма да има звезди?
- Точно така.
- Тогава трябва да започваме.
- Какво?
- Да прикрепяме някои от тях по-здраво. За да не паднат изведнъж.
- Прав си. Да започваме!
- Едно, две, три... - Започнало момчето да брои, а ковачът да прави пирончета за звезди.
Било отдавна. Най-отдавна на отдавното. Но и до днес момчето брои, а ковачът продължава да прави пирончета за звезди.
Защото, ако паднат изведнъж всички, нали новите желания ще останат без звезди!
моя приказка от книгата ми: Белият коминочистач
