вторник, 31 март 2020 г.

ПАЯЧЕ СЕДЕФЧЕ ( моя приказка )




 Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен
                          
                                  
                                   ПАЯЧЕ СЕДЕФЧЕ
           

То бе едно малко и тъжно паяче седефче. Никога не се усмихваше. А не се усмихваше, защото нямаше за какво. Обикновено седеше в ъгъла на стаята и по-точно не седеше, а висеше на паяжинката и си мислеше за разни неща.
Един ден, както седеше и мислеше за разни неща, изведнъж подскочи, защото в главата му връхлетя едно хрумване. И дали защото хрумването връхлетя или защото паячето подскочи, но паяжинката, на която висеше се залюля.
–Ха! – извика паячето седефче. – Тъкмо  работа  за  мен!
И започна  да  работи.
Работи, работи, работи, всички ъгли в стаята оплете в паяжина. А ъглите  бяха  много. Ъгли  имаха  и  масата, и  леглото, и  полилеят.
Когато  собственикът  влезе  в  стаята, ахна и каза:
–Каква мръсотия!
И  започна  да чисти.
Чисти, чисти, чисти, всичката паяжина изчисти.
И  паячето  стана още по-тъжно.
Слънчевите лъчи се втурнаха в стаята, надникнаха по всички ъгли  и се запревиваха от смях Но какво смешно има тук, не разбираше паячето седефче. И както седеше в ъгъла на стаята и не седеше, а висеше на една паяжинка и мислеше какво толкова смешно има, изведнъж подскочи. Защото в главата му връхлетя друго хрумване. И дали защото хрумването връхлетя  или  защото  паячето  подскочи, но  паяжинката  се залюля.
–Ха! – извика паячето седефче. – Това вече е работа за мен!
И започна да плете.
Плете, плете, плете, оплете една дълга пътечка от веселите лъчи на слънцето. Изпра пътечката под дъжда и я просна над облаците. И когато собственикът излезе от стаята и видя дъгата, ахна и каза:
–Каква красота!
Най-после  паячето  седефче  се  засмя.


приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ