ПРИКАЗКА ЗА ВЕНТИЛАТОРА

 Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен

               
           ПРИКАЗКА  ЗА  ВЕНТИЛАТОРА

Имало един вятър – млад и силен. Духал наляво-надясно, духал нагоре-надолу, но никога в една посока – вятърничав бил. Един ден срещнал едно Нещо. Едно такова... особено Нещо. Поодухал го, така, колкото да разбере  що  за  нещо  е, не разбрал  и  продължил  пътя  си.

–Ей, чакай! – извикало Нещото. – Ти  да не си вятър?

Вятърът спрял.

–Вятър съм.

–От  мусоните, които идват от морето и носят дъждове ли?

–Не съм от тях.

–Тогава си от пасатите, сухите ветрове.

–Не.

–Да не би да си бора, онзи вятър, който духа по склоновете на планините?

–За първи път чувам.

–Ама ти си нямаш име?! – казало Нещото и било много учудено. – А посока имаш ли си?

–Духам насам-натам – отговорил вятърът.

–Сигурно и скоростта  не  са  ти  мерили.

–Не  са – съгласил  се вятърът.

–Хм! Скорост си нямаш, посока си нямаш, отгоре на това и име си нямаш! Че какъв вятър си тогава? – чудело се Нещото.

Вятърът мълчал.  И той се чудел.

–Я ела с мен! – кацало Нещото. – Скоростта ще ти измеря, посоката ще ти покажа и име ще ти дам. Ще те поставя под мое крило. На завет да духаш.

Вятърът ровел  с  крак  пясъка  пред  себе  си.

–Е! Както си решиш – казало Нещото. – Аз не ти се бъркам. Но виж своите колеги ветрове. Средни, слаби, силни до умерено. По картите ги нанасят, по учебниците ги пишат, пък и по телевизията ги предават. Но име си имат ветровете. Име!

Е, което си е вярно, вярно е. И вятърът го знаел. Затова поровил още малко с крак пясъка, така, колкото да не се съгласи веднага, и тръгнал с Нещото.

Какво прави  вятърът  сега  ли? Не чувате  ли?

Духа.

Духа в моята стая, в хола през горещините, духа натам накъдето го обърна. Духа само, когато   включа  контакта.

Вентилатор!  Домашен вятър!

Как съска! И знаете ли какво казва? Ако можел да се откъсне от перките, да отметне тюленото перде и да отвори прозореца, никога повече...

Да, но аз завърших приказката и щрак! – изваждам щепсела и бързам да изляза навън.

Защото, все пак, друго си е да те поодуха  истински  вятър.

приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ