вторник, 9 май 2017 г.

БОГ е математик! / това е мое мнение/

The times in which you cannot die! | Amazing

 


Бог е математик. По десетобалната система  оценката му трябва да бъде 7 /седем/. Защото не се е постарал   при създаването на Homo sapiens.Но ако целта е била точно тази  –  щастието да е мигове, а болката да е водеща в съществуването на човека, то тогава Той се е справил брилянтно. И заслужава  /10 +//плюс/. 
Възможно ли е точно нашите емоции и нашата болка да са  храна за Него?!



 "МАРАНЯ" - /трилогия онлайн/


                                   /виж последния епизод от  НАРУШИТЕЛИТЕ /
Трилогията  „МАРАНЯ” съдържа  романите:





     Тази трилогия е  история, за нещо, което се е случило /”Право на страх”/, за това, което се случва / ПРОЕКТЪТ „Зоните на времето”/ , и за това, което предстои 
     . А това, което  предстои е Война! 
       С Нарушителите!
       На коя страна съм?
       Отговорът ми е категоричен.

Романите са публикувани от различни издателства  в  различно време.

Тук ви предлагам  четири откъса:



                                                                     Пистата на живота

       "  Тези, които са излезли на пистата за надбягване са хора, които не приличат на мен. Те тичат, но тичат сами. Разбира се, могат от време на време да разменят някоя дума с някого, но само с този, който бяга редом с тях. Започне ли той да изостава, по-бързият го забравя и продължава напред, докато настигне друг, с когото също би могъл да размени дума или поглед, а когато и той започне да изостава, продължава сам. Понякога някои бягат в пакет – така е по-лесно. Но винаги идва един момент, когато редицата започва да се разтегля. И винаги има един, който води. Той е сам. Много е сам. Но той така е устроен. В него е закодирано желанието да бъде първи. И е щастлив от това! Той може и да има нужда от някого, с когото да си поговори, но този някой трябва да издържа точно на това темпо, да има точно неговите възможности – нито по-малко, нито повече. Но това рядко се случва. Винаги един от двамата е по-бърз и другият рано или късно изостава. Това е пистата на животаИ всички тези, които са излезнали на нея и са завързали кецовете си, знаят това. Знаят, че мигове ще бъдат разменените реплики и погледи. Основното ще бъде самотата. И колкото си по-добър, толкова ще бъдеш и по-сам. А най-голяма самота ще бъде за първите. Мнозина им се възхищават, някои дори ги мразят, всички ги гледат. Но никой не ги обича. За да обичаш някого, трябва да тичаш редом до другия, ако изостанеш, той може и да се обърне за миг назад, но вече в миналото ще се мерне усмивка, поглед или дума. Толкоз! Той ще продължи напред." 
                                    откъс  от Право на страх





                                                                                                   Тласъкът

      "Милиони пъти в ежедневието хората казваха, че някой живее в крак с времето, че друг живее напред във времето. Но това, че в действителност всеки живее във време, различно от това на другите, и че малки движения в реалния миг са възможни, дойде в главата на един прогимназиален учител по математика от някакво селце край Карпатите, чиито прадеди са били мужици в една необятна някога източна империя. Като много гениални открития и това щеше да затъне в пясъците на ежедневието, ако не бе случайната среща на учителя с Махараджата – доколкото е възможно в живота да има нещо случайно.
       Махараджата бе поразен от количеството водка, което изпи прогимназиалния учител, но най-вече от прозрението му, че човечеството населява не само неимоверно малка част от пространството, но и неимоверно малка част от времето. И че реалният миг всъщност е нещо многоизмерно, и в действителност всяко живо същество има свое местенце във времето.
         Това бе   тласъкът."

                                           откъс от  ПРОЕКТЪТ "Зоните на времето

                                                                                                                                                                     

                                                Клиника "Оруел"

"Третият апартамент бе зает от четиридесет и пет годишния Данаил Хюс, който страдаше отразтроение на личността. В него живееха едновременно пианист, гениален фалшификатор и досаден моралист. Ако не беше моралистът, останалите двама щяха да се спогаждат. Една нощ преди година Хюс бе влязъл в бар. В по-голяма част от времето моралистът отсъстваше, но имаше неприятния навик да се появява изневиделица в малките часове на нощта. Хюс си бе поръчал двойно уиски и след като го бе изпил и заплатил с една току-що перфектно изработена в мазето му стодоларова банкнота, бе повикал с показалец кварталното ченге и моралистът се бе оплакал от онези двамата. Федералните предпочетоха да потулят случая, особено като се имаше предвид, че близо три години не можеха да попаднат и на най-дребна следа, която да ги отведе до Хюс, а през това време той бе разпространил незнайно количество банкноти. Хюс прие да им сътрудничи и единственото условие, което постави, бе да преместят машината в една от стаите на апартамента му в клиниката – нали все с нещо трябваше да се занимава в свободното си от свирене време, пък и федералните бяха хора и закъсваха за пари!"
                                                  
                                       откъс от  ПРОЕКТЪТ "Зоните на времето





                                                                       Молитвата на Дик

                                                                               молитвата на въдворен за живеене в Бунище номер 7


"Господи! Не знам кой съм. Някога знаех, но сега не знам. Някога знаех какво е грях и покой. Вече не знам нито едното, нито другото. Не разбирам света, не разбирам хората, не разбирам порядките, не разбирам думите, не разбирам защо ме боли, не разбирам тях защо ги боли, не разбирам защо живея. Разбираш ли, Господи?
          Мълчиш.
          Сигурно не ме разбираш. В различно време живеем! Но кажи, Господи, виждаш ли това, което виждам аз? Видя ли онези двамата, които дават от миналото и бъдещето на всеки, който пожелае. Видя ли, че умират от глад? Ти някога бил ли си гладен?
          Мълчиш.
          О, Господи! Но сигурно чуваш! Чу ли какво каза той: „Трябва да живеем!!” Господи! Та на тях им се живее! Можеш ли да разбереш какво е – да ти се живее!
          Но как би могъл ТИ да разбереш – след като си вечен!
          Как би могъл да разбереш, че някой стиска зъби и се напряга да се откъсне от примката на времето. Но колкото повече се напряга, толкова повече примката се притяга, и той започва да се задушава – посинява, изражението му се изкривява, очите изхвръкват от орбитите и погледът става луд и отчаян. Но продължава да се напряга, защото вярва, че ако още малко издържи... И колкото е по-силен, толкова по-дълго се опитва, толкова повече примката се впива, и толкова повече боли!
          Знаеш ли какво е това болка, Господи?!
          Мълчиш.
          Чужд съм ти аз. Но за тях те моля!

          Господи, имай милост към силните!"

                                                               откъс от НАРУШИТЕЛИТЕ