вторник, 13 август 2013 г.

Това е само приказка

 


                            


       Имаше едно малко човече - меко и пухкаво, леко и бяло. Човече от памук. Наричаха го ПУХ.
       Живееше ПУХ на белия свят. Светът беше доволен от него, защото на никого не пречеше. Но ПУХ не беше доволен от света. Защото на този свят освен него  имаше и човечета от огън, желязо и кал. Човечетата от кал можеха да го изкалят, човечетата от желязо да го стъпчат, а огнените човечета да го изгорят. И от всички тях ПУХ се страхуваше, и от всички бягаше. Но не само от тях се страхуваше. Страхуваше се и от слънцето, че ще го подпали, от водата, че ще го намокри, от вятъра, че ще го разпилее.
       И  ПУХ се изхитри. Научи се да се движи на зигзаг между слънчевите лъчи и капките дъжд, да прескача локвите, да не пресича пътя на вятъра и да лъже другите човечета, та дори слънцето, вятъра и водата, и да ги настройва едни срещу други. И всичко това - от страх.
       А всъщност не беше лошо човече. Дори искаше да направи нещо добро, нещо голямо. Но не знаеше как.
       Един ден видя едно цвете. Цветето бе клюмнало от жажда.
       - Моля те - проплака то. - Всички воюват. Огънят срещу водата, слънцето срещу вятъра, човечетата едно с друго и никой не ме поглежда. Донеси ми в шепичка малко вода, малко слънце, и малко вятър.
       ПУХ се ужаси.
       - Искам, но ме е страх - призна той.
       - Но аз ще умра - проплака цветето.
       ПУХ още повече се уплаши.
       - На никого сега не му е до теб - каза цветето. - И никой нищо няма да ти направи.
       ПУХ тръгна със свито сърце.
       Спря при вятъра и се примоли.
       - Дай ми шепичка въздух!
       - Бягай! - профуча вятърът. - Слънцето не мога, но теб ще разпилея!
       ПУХ побягна. Наближи слънцето.
       - Ей, дай ми малко топлинка! - извика той.
       - Дим да те няма! - каза слънцето. - Вятъра не мога, но теб ще изгоря.
       ПУХ спря при водата и проплака, защото много искаше да помогне на цветето.
       - Моля те, дай ми шепичка вода.
       - Махай се! - избълбука водата. - Слънцето не мога, но теб ще те удавя!
       ПУХ се разплака. Разплака се от страх и от страх падна във водата. Но водата не обича леките неща и го вдигна на повърхността. Вълните го изхвърлиха на брега, слънцето го изсуши, вятърът го разроши и ПУХ отново стана предишния ПУХ.
       И хукна да бяга от водата, слънцето и вятъра. Защото се страхуваше.
       А цветето умря.


приказка от книгата "Белият коминочистач"