вторник, 20 август 2013 г.

Днес няма да умра !



Разказваха ми, че е било време, когато стотици, хиляди, милиони хора, тръгвали  да убиват други стотици , хиляди, милиони. Невероятно!
 Усещам тръпка. Някъде наблизо е. Да, вече и той е разбрал, че съм го усетила. По вибрацията във въздуха, по особения аромат, който идва от  мислите му. Те нямат аромат на диви ягоди.
Стоя и чакам. Днес няма да умра. Знам го. И той го знае. Стоя и чакам.
Зърнах  го стотни  от мига преди той да се взре в мен с единственото си , разположено по средата на челото , око. И в невероятно краткия миг преди да умре, прочете мислите ми и беше изумен: милиони да тръгват, за да се бият с други милиони?! Та убийството е нещо  толкова лично! И освен това ,  има правила – не убиваш себеподобни! Но той знаеше  и това, че аз имам и причина. Пазя поляната с диви ягоди в гората зад мен. Единствената останала на планетата гора.