петък, 12 октомври 2012 г.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ НА ВЪПРОСА С ВЪПРОС или ПРОТЕГНИ РЪКА И ОТВОРИ ВРАТАТА!









                    Имало една стара къща. Никой не знаел нито кога и от кого е построена, нито какво има в нея. Пред вратата на къщата седял старец. Толкова стар бил, че хората не знаели нито годините му, нито откога и защо седи там.

                    Седял старецът, премествал бавно кехлибарените зърна на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос.

-         Живее ли някой в тази къща? – питали хората.
-         Защо пък трябва да живее някой? – чудел се старецът.
                     -   Знаеш ли от кого е построена?
                     -  Защо пък трябва да бъде построена от някого? – отвръщал той.
                    -  А може би вътре има съкровища? – споглеждали се хората.
                    -  Защо пък трябва да има съкровища?  - недоумявал старецът.
                    -  Ти пазач ли си?
                    -  А защо да не съм?
                    -  Слушай, старче, ще ни пуснеш ли да влезем?
                    -  За какво ви е притрябвало да влизате?
                    -  Ама ти защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?
                    -  А защо не? – питал той.
                   И така минавали годините, бавно прехвърлял старецът зърната на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос. И никой не разбрал нито какво има в къщата, нито кога и от кого е построена.
                   Защото на никого не му дошло на ум вместо да разпитва, просто да протегне ръка и да отвори вратата.
                                                    
                   приказка от моята книга *Белият коминочистач*