неделя, 23 октомври 2016 г.

Детето вървяло по пътя... /това са лично мои истории + лично мое мнение/

Amazing & beautiful & mysteries 



 ЗАГАДКИ

В последните години зачестиха случаи, в които хора разказват, че са виждали летящи чинии  /НЛО/ и дори извънземни. Мнозинството от нас приемат такива откровения с чиста насмешка и  подигравки. Но дори да изключим 99 % от случаите, то остава един процент, който озадачава. Какво в действителност са видели тези хора?
Преди седмица моя близка ми разказа, какво ѝ се е случило в първите дни на учебната година  /детето ѝ е второкласник/. Тя живее в село със сравнително малък брой жители. Излизайки от детската градина, където работи, минала покрай училището, за да прибере сина си. Но той вече си бил тръгнал и тя поела към къщи, когато го видяла далеч пред себе си. Детето явно се прибирало. То обаче подминало дома им и продължило по пътя. Озадачена тя го последвала без да скъсява разстоянието. Така извървели близо километър. Наоколо по това време на деня нямало хора. Учудването и тревогата ѝ нараствали. Къде отивало то? При това било без ученическата си чанта, която винаги носело на гърба си. Вече почти стигнали края на селото, тя за миг отклонила поглед, и когато погледнала напред, детето било изчезнало. Но къде? Тя се затичала. В крайната къща имало жена на двора и тя я запитала дали преди малко не  е видяла дете. Жената не била видяла някой да минава. Силно притеснена тя се залутала по улиците, после на бегом  се върнала вкъщи. Синът ѝ се бил прибрал, преоблякъл и  извадил от чантата  учебниците си.
Когато ми разказваше това, тя се забавляваше, синът и също, явно доволен, че майка му е бъхтила толкова път, за да върви след някакво дете, което приличало на него, пък и накрая то взело, че изчезнало.
Такива истории се разказват  само между близки, защото чужд човек веднага ще помисли, че разказвачът е чалнат.
Тази история ми напомни за друг случай преди години, когато с мой колега вървяхме в центъра на града и в един миг, ни в клин ни в ръкав, той каза, че преди време точно над тази улица е видял огромна летяща чиния /той каза „кораб”/ с много прозорци, да виси във въздуха. Погледнах го внимателно, но той не се шегуваше. Мълчаливо отминахме видението му и разговорът ни пое друга посока. Но след видението на моята близка се замислих. Какво точно са видели  двамата, за които знам, че не са „чалнати”.  И тогава се сетих за Артър Кларк. Той разказва няколко случаи за хора, които са „виждали” свои близки, умрели наскоро. Това, което повече ме заинтригува е, че Артър Кларк дава и обяснение /предположение/. Според него човешкото око на моменти може да работи като прожекционен апарат, т.е, да прожектира в пространството образи запечатани в съзнанието, образи, които дълбоко вълнуват човек, но никога образи, които не е виждал.
Действително, моят колега много се интересуваше от НЛО и бе изчел де що има.
Най-вероятно някоя от тези снимки, запечатани в  съзнанието му, е била „прожектирана”  в небето. Доказателство за това е, че никой около него нищо  не е видял. Така е и с моята близка. И двамата не лъжат. Те са видели, това, което казват. Но в действителност там нищо не е имало. То е било само образ изплувал от тяхното съзнание.


Не правя никакви обобщения. Това не може да обясни срещите от трети и четвърти вид, за които толкова много са писали привържениците на НЛО. Но за тези два случая  приемам обяснението на Артър Кларк. Възможно е обаче обяснението да е съвсем друго. Но това  означава, че историята с  „Детето вървяло по пътя...”, както и  многото други истории за привидения, остават загадка.  

                                              /това са лично мои (2)  истории + лично мое мнение/

                                                                                                                                       Ina Lii