четвъртък, 5 май 2016 г.

„Агнешко по армистански” /”Специалитетът на дома”/ Истина е!

  

amazingly



    

Внимание! Истина е! + ..


         
  Анатомия на убийствата                                                                                                                      
    
       Тихо потракване на сребърни прибори,  интимна светлина, приглушени разговори, сподавен смях. В ресторант „Сбироу” кулинарното изкуство е доведено до съвършенство. Истинска възхита обаче предизвиква ястието „Агнешко по армистански”. То е апотеоз на майсторство и доставя ненадмината наслада – истинско вълшебство! Жалко обаче, че  невинаги присъства в менюто. Някои  клиенти биват канени в кухнята, за да се запознаят с мястото, където се твори този кулинарен шедьовър. Клиентите влизат в кухнята, обаче не излизат. И на следващия ден в менюто отново е включено  „Агнешко по армистански”.
       Така е в известната новела на Стенли Елин – „Специалитетът на дома”. Тласък на въображението си за тази творба  Стенли Елин получава  от действителна личност  –  Фридрих Хаарман.  Истинската историята   е  откровено смразяваща и  гнусна.
       Фридрих Хаарман е роден на 25 октомври 1879-а в Германия. В ранните му години неговият баща, който явно добре познавал отрочето си, се опитал да го вкара в лудница. Но лекарите преценили, че Фридрих Хаарман  страда единствено от „липса на морал” и „умствен дефицит”.
       Годината вече е 1923-а. На вид Хаарман е хрисим човек,  с благо изражение, винаги  учтив и усмихнат,  и най-вече – много услужлив. В очите на мнозина негови съграждани минава за  благодетел на бедните. Това , че е хомосексуалист и доносник на тайните служби, и това, че в миналото си има множество присъди за кражби и развращаване на момчета, са само нюанси. Нима в тези следвоенни години някой би могъл да се кандидатира за светец?
       В Хановер цари разруха и глад. Процъфтява престъпността и най-вече спекулата в цялата ѝ палитра. Цената на месото  струва кажи-речи, колкото теглото му в злато. Безброй деца на бежанци и  деца сираци се лутат из тъмните улички на града, с надеждата да оцелеят – някак.  И точно в тази обстановка Фридрих Хаарман успява да разгърне „липсата си  на морал” и „умствен дефицит”, и да  се впише в топ листата на сексуалните серийни убийци и канибали, като при това успешно  обогатил профила им  с развитото си чувство за търговия.
       Хаарман обикалял през нощите чакалнята на централната гара в Хановер, представяйки се за полицай и отвеждал момчета,за които подозирал, че са без родители, в дома си. Там ги убивал, като прегризвал гърлата им и в същото време ги изнасилвал, а месото и дрехите продавал на черния пазар. Бизнесът му процъфтявал! Някакъв гражданин отнесъл закупено парче месо в полицейски участък, като твърдял, че месото е човешко. Лаборантите го успокоили, че е свинско ! На различни места обаче в Хановер започнали да се откриват кости  и градът настръхнал. Подадени били сигнали за изчезнали над  500 деца. Заговорило се, че нощем из Хановер броди вампир или човекоядец, и че в магазините се продава човешко месо.  Хановер бил на прага на граждански бунт.
       Процесът срещу Хаарман  започнал на 4 декември 1924 г. Бил осъден на смърт за убийството на 24 момчета. Носела се мълва, че е убил много повече. Присъдата била изпълнена през 1926 г.
      Човек понякога се пита, какво ли е имал предвид Бог, когато е създавал такива люде като Фридрих Хаарман? /Разбира се, ако приемем все пак, че има Бог! /

    Възможно е да сте на мнение, че днес, в 21-и век, редом с  нас не живеят такива  като Хаарман, и че никъде не  сервират „Агнешко по армистански”.
       Аз обаче няма да се обзаложа.