Гръмотевично през лятото ще мина
и по дъга ще прескоча в есента.
Ще залея с вода
фалшивото Ѝ злато
и ще събера ветровете на света.
Ще стъпя на снега.
И ще онемея.
От приказката бяла,
от бялата вина.
И ще стана капка
от пролетния рукнал дъжд.
За теб снегът ще е отминал -
ще бъдеш в пролетта,
а аз ще бъда вече в лятото
забравила за зимата и забързана за есента.
/написах го някога, подарявам ти го /