петък, 5 април 2013 г.

Вятърът, който тръгнал към всички звезди /моя приказка + видео/



                    

  Вятърът,който тръгнал към всички звезди

                        

видео VBOX7

   



     - Дойде есента и моите листа започнаха да падат - въздъхнало дървото.
    Вятърът се бил свил в короната му и мълча
    - Ти не знаеш защо листата падат на земята, нали? - попитало дървото.
    - Не - отговорил вятърът.
    - И хората не знаят.
    - Хората знаят всичко - прошепнал вятърът и зиморничаво потръпнал.
    Ставало студено.
    - Не знаят всичко - казало дървото. - Ето, моите листа падат на земята, а хората казват: закон!Сила на привличане било. Масата по ускорението. Можеш ли да го разбереш?
    - Не - отговорил вятърът.
    - Виж, моите листа падат , защото ме обичат и искат да стоплят корените ми през зимата. А дъждът - защото обича цветята. Разбираш ли? Но хората си мислят, че само те могат да обичат и затова казват така : закон! Сила на привличане. Не-е, обич е това! Обич!
     - Може и да си прав - съгласил се вятърът. - Ето например аз, цялата земя съм обиколил, всичко съм видял, но нищо не ме привлича на земята.
    - Защото и нищо не обичаш тук.
    - Така е.
    - Но вечер идваш, сядаш в моите клони и гледаш звездите.
    - Не съм видял нищо по-красиво от тях и нищо, което да ме привлича повече.
    - Обичаш ги - промълвило дървото. - И хората обичат звездите и затова тръгват към тях.
    - И аз затова дойдох. Да се сбогувам.
    - Тръгваш ли? - попитало дървото.
    - Да - казал вятърът. - Тази нощ. Мислиш ли, че ще мога да стигна звездите?
    - Не зная. Но ти си силен и трябва да опиташ.
    И вятърът за последен път погалил клоните на дървото. Няколко листа се откъснали и полетели към земята, а той се понесъл нагоре. И колкото повече се издигал, толкова по-ярки ставали звездите. Каква красота!
    Вятърът се издигал все повече и повече.
    И в един момент напълно се объркал.
    Всички звезди били красиви и всички го привличали. И понеже не знаел към коя да тръгне, той тръгнал към всички звезди.
    И се разпилял.
    Никога не стигнал звездите.
    Дори човекът, който е по-силен от вятъра, когато иска нещо, тръгва само съм него.

Това е приказка от моята книгата *Белия коминочистач*.