Молитвата на Дик от романа *Мараня*
От моя роман *Мараня*
От моя роман *Мараня*
Господи! Не разбирам света, не разбирам хората, не разбирам защо ме боли, не
разбирам защо тях ги боли, не разбирам защо живея. Разбираш ли, Господи?
Мълчиш.
Сигурно не ме разбираш, но поне виждаш ли това, което виждам аз? Виждаш ли, че
умират от глад? Ти някога бил ли си гладен?
Мълчиш.
О, Господи! Чуваш ли какво казват: ”Трябва да живеем!!” На тях им се ж и в е е! Можеш ли да разбереш какво е – да ти се живее?!
Но как би могъл ТИ да разбереш – след като си ВЕЧЕН! Как би могъл да разбереш, че някой стиска зъби и се напряга да се откъсне от примката. Но колкото повече се напряга, толкова повече примката се притяга и той започва да се задушава – посинява, изражението му се изкривява, очите изхвръкват от орбитите и погледът му става луд и отчаян. Но продължава да се напряга, защото вярва, че ако още малко издържи... И колкото е по-силен и издръжлив, толкова по-дълго се опитва и толкова повече примката се впива, и толкова повече боли!
Знаеш ли какво е, Господи, да те боли?!
Но как би могъл ТИ да разбереш – след като си ВЕЧЕН! Как би могъл да разбереш, че някой стиска зъби и се напряга да се откъсне от примката. Но колкото повече се напряга, толкова повече примката се притяга и той започва да се задушава – посинява, изражението му се изкривява, очите изхвръкват от орбитите и погледът му става луд и отчаян. Но продължава да се напряга, защото вярва, че ако още малко издържи... И колкото е по-силен и издръжлив, толкова по-дълго се опитва и толкова повече примката се впива, и толкова повече боли!
Знаеш ли какво е, Господи, да те боли?!
Мълчиш!
Чужд съм ти
аз. Но за тях те моля.
Господи, имай милост към
силните!*
