Разказваха ми... + Написано и нарисувано от мен
ПАЯЧЕ
СЕДЕФЧЕ
То бе едно малко и тъжно паяче седефче. Никога
не се усмихваше. А не се усмихваше, защото нямаше за какво. Обикновено седеше в
ъгъла на стаята и по-точно не седеше, а висеше на паяжинката и си мислеше за
разни неща.
Един ден, както седеше и мислеше за разни неща,
изведнъж подскочи, защото в главата му връхлетя едно хрумване. И дали защото
хрумването връхлетя или защото паячето подскочи, но паяжинката, на която висеше
се залюля.
–Ха! – извика паячето седефче. – Тъкмо работа за
мен!
И започна да работи.
Работи, работи, работи, всички ъгли в стаята оплете в паяжина. А ъглите бяха много. Ъгли имаха и
масата, и леглото, и полилеят.
Когато собственикът влезе в
стаята, ахна и каза:
–Каква мръсотия!
И започна
да чисти.
Чисти, чисти, чисти, всичката паяжина изчисти.
И паячето
стана още по-тъжно.
Слънчевите лъчи се втурнаха в стаята, надникнаха
по всички ъгли и се запревиваха от смях
Но какво смешно има тук, не разбираше паячето седефче. И както седеше в ъгъла
на стаята и не седеше, а висеше на една паяжинка и мислеше какво толкова смешно
има, изведнъж подскочи. Защото в главата му връхлетя друго хрумване. И дали
защото хрумването връхлетя или защото паячето подскочи, но паяжинката се залюля.
–Ха! – извика паячето седефче. – Това вече е
работа за мен!
И започна да плете.
Плете, плете, плете, оплете една дълга пътечка
от веселите лъчи на слънцето. Изпра пътечката под дъжда и я просна над
облаците. И когато собственикът излезе от стаята и видя дъгата, ахна и каза:
–Каква красота!
Най-после паячето седефче се засмя.
приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ 
