ЗЛАТНИЯТ ЛЪЧ
моя илюстрация
ЗЛАТНИЯТ
ЛЪЧ
Много, много някога – преди милион и половина
години – от много, много някъде – чак от Слънцето – долетял на Земята един
слънчев лъч. Спрял запъхтян и решил да се огледа. Но къде? Естествено в морето.
–Ах, колко съм хубав, ах колко съм златен! –
радвал се на своето отражение слънчевият лъч.
–Нито си хубав, нито си златен! – казала водата.
– Само си много, много суетен.
–Колко си студена – възкликнал той. – Аз исках
само да си се порадвам.
–Радвай се ! Но защо ми плашиш рибите?
Тогава слънчевият лъч тръгнал на пръсти по
водата, за да не плаши рибите. След него останала пътека.
–Всъщност ти си хубав! – казала водата, играейки
си със златната пътека.
–А ти не си студена – извинил се слънчевият лъч
и скочил на пясъка.
–Защо не гледаш къде стъпваш?! – извикала една
песъчинка.
–О, извинявай! – подскочил лъчът.
–Ох, не ме настъпвай! – извикала друга.
Слънчевият
лъч уплашено се скрил под едно листо.
–Те са нервни – прошепнало листото.
–Нервни? Защо? – учудил се той.
–Защото чакат някой да ги погали.
–Всички ли, които чакат някой да ги погали, са
нервни?
–Не зная. Но с песъчинките е така.
Лъчът приклекнал до една песъчинка и докоснал с
пръстче родовото ѝ носле. Тя се усмихнала и
отворила очи.
–Ти си топъл – прошепнала.
–А аз мислех, че съм златен – натъжил се
слънчевият лъч.
–Това сигурно е така!
–Мислиш ли? – зарадвал се той.
В този миг една голяма синя вълна протегнала
ръка и грабнала песъчинката.
–Ей, какво правиш? – извикал лъчът. – Веднага ми
я върни!
–Защо ти е? – попитало морето.
–За да си говоря с нея. Тя каза, че съм топъл.
–Какво ли няма да измисли една глупава песъчинка
– избоботило морето.
–Не е вярно! Аз наистина мога да я стопля,
защото е малка. А тебе не мога. Върни ми я, или ще ти изплаша рибите!
А морето много обичало своите риби и за да не би
наистина слънчевият лъч да ги изплаши, то върнало песъчинката, която в това
време се била скрила в една мида.
–Аз пък съм златен! – възкликнал слънчевият лъч,
като разтворил мидата и се огледал в красивия скъпоценен камък, в който се била
превърнала малката жълта песъчинка.
Наистина. Колко му трябва на един слънчев лъч,
за да се убеди, че е златен! Една песъчинка, стоплена от него, и едно море,
което да я превърне в бисер.
приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ 
