Прекрасен ден ти пожелавам!
моя илюстрация
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ НА ВЪПРОСА С ВЪПРОС
или
ПРОТЕГНИ
РЪКА И ОТВОРИ ВРАТАТА!
Имало една стара къща. Никой не знаел нито кога
и от кого е построена, нито какво има в нея. Пред вратата на къщата седял
старец. Толкова стар бил, че хората не знаели нито годините му, нито откога и
защо седи там.
Седял старецът, премествал бавно кехлибарените
зърна на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос.
–Живее ли някой в тази къща? – питали хората.
–Защо пък трябва да живее някой? – чудел се
старецът.
–Знаеш ли от кого е построена?
–Защо пък трябва да бъде построена от някого? –
отвръщал той.
–А може би вътре има съкровища? – споглеждали се
хората.
–Защо пък трябва да има съкровища? – недоумявал старецът.
–Ти пазач ли си?
–Защо да не съм?
–Слушай, старче, ще ни пуснеш ли да влезем?
–За какво ви е притрябвало да влизате?
–Ама ти защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?
–А защо не? – питал той.
И така минавали годините, бавно прехвърлял
старецът зърната на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос. И никой
не разбрал нито какво има в къщата, нито кога и от кого е построена.
Защото на никого не му дошло на ум вместо да
разпитва, просто да протегне ръка и да отвори вратата.
приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ
приказка от моята книга БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ 
