amazingly
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ
Той
бил един тъжен път. Най-тъжният път, който съществувал. Никой и никога не минал
по него. Може би защото бил труден и стръмен.
Отначало
не бил тъжен. Това станало с годините. Защото що за път е този, по който не
върви някой.
Един
ден се събудил от стъпките на човек.
–Ти
кой си? – попитал пътят.
–Аз
съм човекът, който търси.
–И
какво търсиш?
–Нещо,
което не се намира лесно.
–Няма
ли го вече?
–Има
го, зависи къде го търсиш. А ти накъде водиш?
–За
някъде. Зависи докъде можеш да стигнеш.
–Не
си лесен – въздъхнал мъжът.
–Затова
и другите се връщат.
–Аз
няма да се върна.
–Твоя
си работа – казал пътят.
–Не
си много учтив.
–Работата
ми е да водя, а не да приказвам.
–Е,
добре, води – казал мъжът и продължил по пътя.
Не
се върнал.
Някои
разправят, че бил намерил щастието. Но пътят, като всеки истински път, мълчи за това.
приказка от моята книга Белият коминочистач
