Тихо потракване на сребърни прибори, интимна светлина, приглушени разговори, сподавен
смях. В ресторант „Сбироу” кулинарното изкуство е доведено до съвършенство.
Истинска възхита обаче предизвиква ястието „Агнешко по армистански”. То е
апотеоз на майсторство и доставя ненадмината наслада – истинско вълшебство! Жалко
обаче, че невинаги присъства в менюто. Някои клиенти биват канени в кухнята, за да се запознаят
с мястото, където се твори този кулинарен шедьовър. Клиентите влизат в кухнята,
обаче не излизат. И на следващия ден
в менюто отново е включено „Агнешко по
армистански”.
Така е в известната новела на Стенли
Елин – „Специалитетът на дома”. Тласък
на въображението си за тази творба Стенли Елин получава от действителна личност – Фридрих Хаарман. Истинската историята е откровено
смразяваща и гнусна.
Фридрих Хаарман е роден на 25 октомври
1879-а в Германия. В ранните му години неговият баща, който явно добре познавал
отрочето си, се опитал да го вкара в лудница. Но лекарите преценили, че Фридрих
Хаарман страда единствено от „липса на
морал” и „умствен дефицит”.
Годината вече
е 1923-а. На вид Хаарман е хрисим човек, с благо изражение, винаги учтив и усмихнат, и най-вече – много услужлив. В очите на
мнозина негови съграждани минава за благодетел на бедните. Това , че е хомосексуалист
и доносник на тайните служби, и това, че в миналото си има множество присъди за
кражби и развращаване на момчета, са само нюанси. Нима в тези следвоенни години
някой би могъл да се кандидатира за светец?
В Хановер цари разруха и глад. Процъфтява
престъпността и най-вече спекулата в цялата ѝ палитра. Цената на
месото струва кажи-речи, колкото теглото
му в злато. Безброй деца на бежанци и
деца сираци се лутат из тъмните улички на града, с надеждата да оцелеят
– някак. И точно в тази
обстановка Фридрих Хаарман успява да разгърне „липсата си на морал” и „умствен дефицит”, и да се впише в топ листата на сексуалните серийни
убийци и канибали, като при това успешно обогатил профила им с развитото си чувство за търговия.
Хаарман обикалял през нощите чакалнята
на централната гара в Хановер, представяйки се за полицай и отвеждал момчета,за
които подозирал, че са без родители, в дома си. Там ги убивал, като прегризвал
гърлата им и в същото време ги изнасилвал, а месото и дрехите продавал на
черния пазар. Бизнесът му процъфтявал! Някакъв гражданин отнесъл закупено
парче месо в полицейски участък, като твърдял, че месото е човешко. Лаборантите
го успокоили, че е свинско ! На различни места обаче в Хановер започнали да се откриват
кости и градът настръхнал. Подадени били
сигнали за изчезнали над 500 деца.
Заговорило се, че нощем из Хановер броди вампир или човекоядец, и че в
магазините се продава човешко месо. Хановер бил на прага на граждански
бунт.
Процесът срещу Хаарман започнал на 4 декември 1924 г. Бил осъден на
смърт за убийството на 24 момчета. Носела се мълва, че е убил много повече.
Присъдата била изпълнена през 1926 г.
Човек понякога се пита, какво ли е имал
предвид Бог, когато е създавал такива люде като Фридрих Хаарман? /Разбира се,
ако приемем все пак, че има Бог! /
Възможно е да сте на мнение, че днес, в
21-и век, редом с нас не живеят такива като Хаарман, и че никъде не сервират „Агнешко по армистански”.
Аз обаче няма да се обзаложа.
