Тази страна ПОЖЕЛАЙМИ !Имало една странна страна. Казвала се ПОЖЕЛАЙМИ.
– Пожелай ми да се уча добре – казвало сутрин момченцето на майка си.
Тя му пожелавала и то през деня получавало отлични бележки.
– Пожелай ми днес работата да ми спори – казвал зидарят на минувача.
Той му пожелавал и зидарят през деня построявал хубава къща.
– Пожелай ми този ден в моята картина да покажа всичко, на което съм способен – казвал художникът на своя съсед.
Той му пожелавал и художникът през деня рисувал прекрасна картина.
Чудна страна била ПОЖЕЛАЙМИ.
Един ден в нея пристигнали трима мъже. И тримата били избягали от една държава.
– Ще пожелаете ли нещо и на нас? – попитали и тримата, като разбрали, че всичко, което си пожелавали хората в тази страна се сбъдвало.
– Да – казали жителите на ПОЖЕЛАЙМИ.
– Пожелайте ми да бъда богат – помолил първият.
– На мен ми пожелайте да срещам само добри хора – помолил вторият.
– На мен ми пожелайте да се върна в родината си и с каквото мога да ѝ помогна – помолил третият.
Те пожелали само желанието на третия да се сбъдне.
Това станало в чудната страна ПОЖЕЛАЙМИ, където хората си пожелавали не това, което могат да получат, а това, което могат да дадат.
Чудна страна била тази страна ПОЖЕЛАЙМИ.
Казват, че в нея хората били щастливи.
приказка от моята книга Белият коминочистач
