amazingly
( приказка от моята книгата "Белият коминочистач" )
Един ден Гората се събудила от вика на антилопа.
-Нещастие, нещастие!
Къртиците изскочили от дупките си, катеричките - от хралупите си, мечките от леговищата.
- Какво, какво? - питали едно през друго животните.
- О, нещастие! - задъхвала се антилопата. - Зайчето, което вървеше по мостчето, мостчето се счупи и зайчето падна в реката.
- О-о! - уплашено казали животните.
- Бедните зайчета ще останат без майка - отбелязал някой.
- Какво нещастие! - казала Гората.
Тогава излязъл лъвът.
- Какво е станало? - позаинтересувал се той.
- Случи се нещастие ! - заприказвали едно през друго животните. - Зайчето, което вървеше по мостчето... Мостчето се счупи... И зайчето падна в реката.
- Разбрах! - прекъснал ги лъвът. - Това не е нещастие! Това е беда. Нещастие е, когато някой глупак се прицели в главата ми, гръмне и вземе, че наистина ме уцели.
- Защо? - попитал някой.
- Защото няма да има кой да ви управлява!
- О-о! - казали животните
- Не разбрах! - казал таралежът.
- Нещастие е, когато някой глупак уцели лъва - казала Гората.
- Но това не е беда! - отбелязал някой. - Беда е, когато зайчето, което ...
.
