skip to main |
skip to sidebar
Това е пистата на живота!
Тези, които са излезли на пистата,
знаят какво им предстои. В началото всички бягат в пакет. Но в един
момент редицата започва да се разтегля. И винаги има един, който води.
Той е сам. Много е сам. Но той така е устроен. В него е закодирано желанието да бъде първи.
И е щастлив от това! Той може и да има нужда от някого, с когото да си
поговори, но този някой трябва да издържа точно на неговото темпо, да
има точно неговите възможности – нито по-малко, нито повече. Но това
рядко се случва. Винаги един от двамата е по-бърз и другият рано или
късно изостава. Това е пистата на живота!
И всички тези, които са излезнали на нея и са завързали кецовете си,
знаят това. Знаят, че мигове ще бъдат разменените реплики и погледи.
Основното ще бъде самотата. И колкото си по-добър, толкова ще бъдеш и
по-сам. А най-голямата самота ще бъде за първите. Някои им се
възхищават, други ги мразят, всички ги гледат. Но никой не ги обича. За
да обичаш, трябва да тичаш редом с другия, ако изостанеш, той може и да
се обърне за миг назад, но вече в миналото ще се мерне усмивка, поглед,
дума. Толкоз! Той ще продължи напред. Защото така е устроен - да бъде първи.
откъс от моя роман *
Право на страх*
