Amazing & beautiful & mysteries
ЗАГАДКИ
В
последните години зачестиха случаи, в които хора разказват, че са виждали
летящи чинии /НЛО/ и дори извънземни. Мнозинството от нас приемат такива
откровения с чиста насмешка и подигравки. Но дори да изключим 99 % от
случаите, то остава един процент, който озадачава. Какво в действителност са
видели тези хора?
Преди
седмица моя близка ми разказа, какво ѝ се е случило в
първите дни на учебната година /детето ѝ е второкласник/.
Тя живее в село със сравнително малък брой жители. Излизайки от детската
градина, където работи, минала покрай училището, за да прибере сина си. Но той
вече си бил тръгнал и тя поела към къщи, когато го видяла далеч пред себе си.
Детето явно се прибирало. То обаче подминало дома им и продължило по пътя.
Озадачена тя го последвала без да скъсява разстоянието. Така извървели близо
километър. Наоколо по това време на деня нямало хора. Учудването и
тревогата ѝ нараствали. Къде отивало то? При това било без
ученическата си чанта, която винаги носело на гърба си. Вече почти стигнали
края на селото, тя за миг отклонила поглед, и когато погледнала напред, детето
било изчезнало. Но къде? Тя се затичала. В крайната къща имало жена на двора и
тя я запитала дали преди малко не е видяла дете. Жената не била видяла някой
да минава. Силно притеснена тя се залутала по улиците, после на бегом се върнала вкъщи. Синът ѝ се
бил прибрал, преоблякъл и извадил от чантата учебниците си.
Когато
ми разказваше това, тя се забавляваше, синът и също, явно доволен, че майка му
е бъхтила толкова път, за да върви след някакво дете, което приличало на него,
пък и накрая то взело, че изчезнало.
Такива
истории се разказват само между близки, защото чужд човек веднага ще
помисли, че разказвачът е чалнат.
Тази
история ми напомни за друг случай преди години, когато с мой колега вървяхме в
центъра на града и в един миг, ни в клин ни в ръкав, той каза, че преди време
точно над тази улица е видял огромна летяща чиния /той каза „кораб”/ с много
прозорци, да виси във въздуха. Погледнах го внимателно, но той не се шегуваше.
Мълчаливо отминахме видението му и разговорът ни пое друга посока. Но след
видението на моята близка се замислих. Какво точно са видели двамата, за
които знам, че не са „чалнати”. И тогава се сетих за Артър Кларк. Той
разказва няколко случаи за хора, които са „виждали” свои близки, умрели
наскоро. Това, което повече ме заинтригува е, че Артър Кларк дава и обяснение
/предположение/. Според него човешкото око на моменти може да работи като
прожекционен апарат, т.е, да прожектира в пространството образи запечатани в
съзнанието, образи, които дълбоко вълнуват човек, но никога образи, които не е
виждал.
Действително,
моят колега много се интересуваше от НЛО и бе изчел де що има.
Най-вероятно
някоя от тези снимки, запечатани в съзнанието му, е била „прожектирана”
в небето. Доказателство за това е, че никой около него нищо не е
видял. Така е и с моята близка. И двамата не лъжат. Те са видели, това, което
казват. Но в действителност там нищо не е имало. То е било само образ изплувал
от тяхното съзнание.
Не
правя никакви обобщения. Това не може да обясни срещите от трети и четвърти
вид, за които толкова много са писали привържениците на НЛО. Но за тези два
случая приемам обяснението на Артър Кларк. Възможно е обаче обяснението да е съвсем друго. Но това означава, че историята с „Детето вървяло по пътя...”, както и многото други истории за привидения, остават загадка.
/това са лично мои (2) истории + лично мое мнение/
Ina Lii
