ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ НА ВЪПРОСА С ВЪПРОС
или
ПРОТЕГНИ РЪКА И ОТВОРИ ВРАТАТА!
Имало една стара къща. Никой не знаел нито кога и от кого е построена, нито какво има в нея. Пред вратата на къщата седял старец. Толкова стар бил, че хората не знаели нито годините му, нито откога и защо седи там.
или
ПРОТЕГНИ РЪКА И ОТВОРИ ВРАТАТА!
Имало една стара къща. Никой не знаел нито кога и от кого е построена, нито какво има в нея. Пред вратата на къщата седял старец. Толкова стар бил, че хората не знаели нито годините му, нито откога и защо седи там.
Седял старецът, премествал бавно кехлибарените зърна на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос.
– Живее ли някой в тази къща? –питали хората.
– Защо пък трябва да живее някой? – чудел се старецът.
– Знаеш ли от кого е построена?
– Защо пък трябва да бъде построена от някого? –отвръщал той.
– А може би вътре има съкровища? – спогледали се хората.
– Защо пък трябва да има съкровища? – недоумявал старецът.
– Ти пазач ли си?
– А защо да не съм?
– Слушай, старче, ще ни пуснеш ли да влезем?
– За какво ви е притрябвало да влизате?
– Ама ти защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?
– Живее ли някой в тази къща? –питали хората.
– Защо пък трябва да живее някой? – чудел се старецът.
– Знаеш ли от кого е построена?
– Защо пък трябва да бъде построена от някого? –отвръщал той.
– А може би вътре има съкровища? – спогледали се хората.
– Защо пък трябва да има съкровища? – недоумявал старецът.
– Ти пазач ли си?
– А защо да не съм?
– Слушай, старче, ще ни пуснеш ли да влезем?
– За какво ви е притрябвало да влизате?
– Ама ти защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?
– А защо не? – питал той.
И така минавали годините, бавно прехвърлял старецът зърната на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос. И никой не разбрал нито какво има в къщата, нито кога и от кого е построена.
И така минавали годините, бавно прехвърлял старецът зърната на броеницата си и на всеки въпрос отговарял с въпрос. И никой не разбрал нито какво има в къщата, нито кога и от кого е построена.
Защото на никого не му дошло на ум вместо да разпитва, просто да протегне ръка и да отвори вратата.
Web Hosting
Web Hosting