Внимание! Истина е! +Анатомия на убийствата+ Вярваш ли в това?

amazingly „Агнешко по армистански”                               /”Специалитетът на дома”/   Анатомия на убийствата                                                                                                                                  Внимание! Истина е!                  Тихо потракване на сребърни прибори,  интимна светлина, приглушени разговори, сподавен смях. В ресторант „Сбироу” кулинарното изкуство е доведено до съвършенство. Истинска възхита обаче предизвиква ястието „Агнешко по армистански”, То е апотеоз на майсторство и доставя ненадмината наслада – истинско вълшебство! Жалко обаче, че  невинаги присъства в менюто. Някои  клиенти биват канени в кухнята, за да се запознаят с мястото, където се твори този кулинарен шедьовър. Клиентите влизат в кухнята, обаче не излизат. И на следващия ден в менюто отново е включено  „Агнешко по армистански”.       Така е в известната новела на Стенли Елин – „Специалитетът на дома”. Тласък на въображението си за тази творба  Стенли Елин получава  от действителна личност  –  Фридрих Хаарман.  Истинската историята   е  откровено смразяваща и  гнусна.        Фридрих Хаарман е роден на 25 октомври 1879-а в Германия. В ранните му години неговият баща, който явно добре познавал отрочето си, се опитал да го вкара в лудница. Но лекарите преценили, че Фридрих Хаарман  страда единствено от „липса на морал” и „умствен дефицит”.        Годината вече е 1923-а. На вид Хаарман е хрисим човек,  с благо изражение, винаги  учтив и усмихнат,  и най-вече – много услужлив. В очите на мнозина негови съграждани минава за  благодетел на бедните. Това , че е хомосексуалист и доносник на тайните служби, и това, че в миналото си има множество присъди за кражби и развращаване на момчета, са само нюанси. Нима в тези следвоенни години някой би могъл да се кандидатира за светец?        В Хановер цари разруха и глад. Процъфтява престъпността и най-вече спекулата в цялата ѝпалитра. Цената на месото  струва кажи-речи, колкото теглото му в злато. Безброй деца на бежанци и  деца сираци се лутат из тъмните улички на града, с надеждата да оцелеят – някак.  И точно в тази обстановка Фридрих Хаарман успява да разгърне „липсата си  на морал” и „умствен дефицит”, и да  се впише в топ листата на сексуалните серийни убийци и канибали, като при това успешно  обогатил профила им  с развитото си чувство за търговия.     Хаарман обикалял през нощите чакалнята на централната гара в Хановер, представяйки се за полицай и отвеждал момчета,за които подозирал, че са без родители, в дома си. Там ги убивал, като прегризвал гърлата им и в същото време ги изнасилвал, а месото и дрехите продавал на черния пазар. Бизнесът му процъфтявал! Някакъв гражданин отнесъл закупено парче месо в полицейски участък, като твърдял, че месото е човешко. Лаборантите го успокоили, че е свинско ! На различни места обаче в Хановер започнали да се откриват кости  и градът настръхнал. Подадени били сигнали за изчезнали над  500 деца. Заговорило се, че нощем из Хановер броди вампир или човекоядец, и че в магазините се продава човешко месо.  Хановер бил на прага на граждански бунт.         Процесът срещу Хаарман  започнал на 4 декември 1924 г. Бил осъден на смърт за убийството на 24 момчета. Носела се мълва, че е убил много повече. Присъдата била изпълнена през 1926 г.       Човек понякога се пита, какво ли е имал предвид Бог, когато е създавал такива люде като Фридрих Хаарман? /Разбира се, ако приемем, все пак, че има Бог! /     Възможно е да сте на мнение, че днес, в 21-и век, редом с  нас не живеят такива  като Хаарман, и че никъде не  сервират „Агнешко по армистански”.        Аз обаче няма да се обзаложа. Анатомия на убийствата ТРИ портмонета / Истина е !/                                                Внимание! Истина е! Годината е 1887-а,   месецът е  август, мястото  - Париж. Във въздуха се носи неприкрита злорада  възбуда, която прави  обстановката  направо празнична. Ще бъде гилотинират Анри Пранзини. Но кой е той?      Пранзини  е престъпник  от  италиански произход, роден в Египет, в зависимост от случая представял се и за швед , професионален  измамник,  прелъстител, изпечен Дон Жуан – един от многото, за които в младежките им години казват „ Кривнал от правия път” , и на които с течението на годините главите им не увират. Та Анри Парзини бил   опознал почти всички  европейски затвори  преди да убие в Париж една светска дама , детето  и прислужницата.      И така, в почти празнична обстановка,  Анри Пранзини бил гилотиниран.  Историята обаче не свършва тук. След  екзекуцията лаборантът, който извършвал аутопсията, си отрязал  парче кожа  и я дал  да се обработи добре. Станали три прекрасни портмонета.      Пресата  надушила случая и го раздухала подобаващо. По всяка вероятност две от портмонетата отишли  за шефа и помощник- шефа на криминалната полиция, а третото закупил на много висока цена някакъв граф. Графът го подарил на жена си.      След време, в подходяща компания, графът споделил, внимателно наблюдавайки жена си, че портмонето е от кожата на онзи Пранзини, който преди да го гилотинират, често се мотаел из  нейните салони.       Графинята припаднала. Истинска история  с френски привкус. Вярваш ли в това? Да не повярваш!  Путин е съветван от извънземни  Според британския общински съветник и политик от Лейбъристката партия,  Саймън Паркс, / това съобщава в. "Дейли мирър”/, Путин е посъветван  от извънземни да анексира Крим. Най-активни като съветници на Путин  били рептили, които британският съветник на гр. Уитби  кръстил Северняците. Същият този лейбъристки общинар и политик е твърдо убеден, че неговият ,на Саймън Паркс, биологичен баща е рептил от Северняците. Саймън Паркс твърди,че  е правил секс с извънземно, когато е би само на пет години и оттогава до днес се съвокуплява с извънземните твари  поне четири- пет пъти годишно.     А после някои си мислят, че само нашите политици не са у ред!

Анатомия на убийствата

 

Убих Сети и не бях наказан!

amazingly



         Внимание! Истина е!
 

          Доналд Хюм няма  биография на разбойник, нито на пират, нито на отровител, след който да останат десетки трупове. Извършил е само две убийства. И все пак е интересен убиец, за малко да напиша - симпатичен.

          Роден е през 1919 г. в Англия. През младостта си живее от скромни грабежи и дребни престъпления, които му докарват няколко присъди.  И ето го в 1949 г. Вече има и съдружник, някой си  Селмън Сети. Та през октомври същата година този негов съдружник нещо го ядосал и Хюм взел, че го убил. Банална история.

          Да убиеш някого не е толкова трудно, твърдят запознати и също те твърдят, че всъщност проблемът е да скриеш трупа. Наслушали сме се за убийци, които крият труповете в мазето, под дюшемето в кухнята, в градината, пълнят ваната с киселина или пък ги разнасят в куфари. Пълна липса на въображение! Ето точно тук Хюм  проявява своево рода творчество. Нарязва трупа, пакетира го прилежно в няколко пакета, наема малък самолет /служил е във ВВС/ и отвисоко захвърля пакетите в блатата на Есекс. И така - има убийство, но няма труп. Излиза от затвора през 1958 г.

          Навън светът е хубав, а той няма пари и затова продава мемоарите си на в. "Сънди Пикториъл" под заглавието "Убих Сети и не бях наказан". Ще признаете, че не му липсва арогантност. Хюм не е глупак и знае, че всеки миг ще припари под краката му и затова офейква в Швейцария, където изплатили хонорара му. Но парите от творческото откровение свършили, огледал се  и  решил да ограби банка. Това начинание  обаче завършило зле. За убийството на таксиметров шофьор бил осъден на доживотен затвор.

          Съветът към бъдещи евентуални кандидат-жертви е: Не ядосвайте съдружника си!
          А към престъпниците: Внимавайте с ограбването на банки!

Анатомия на убийствата

Злокобна подигравка на съдбата

                                                             
                                                                               Внимание! Истина е!
                                         

     Потресаващото в тази история е черната злокобна подигравка на съдбата.  Годината е 1757. Държавата е Франция. Но да се запознаем с участниците в драмата. Тома Нодлер е съветник в парламента на Бретан. Накратко - успял и вдъхващ уважение човек. Има син и дъщеря. Има и племеница. Когато става въпрос за убийство, най-често срещаният мотив е пари! Този случай не прави изключение.

     Та на този Тома Нодлер  е поверено богатството на неговата племеница Жюли. Тя скоро ще навърши двайсет и една година и тогава той ще трябва да обяснява къде е изчезнала по-голямата част от богатството. Неприятна ситуация. И той решава да убие Жюли. В заговора привлича и сина си Гюстав, но не и дъщеря си Жозефина, която е приятелка с Жюли. Есен е. В къщата са само четиримата. Навън бурята огъва клоните на дърветата в тревожен и плашещ шум. Какъв декор само! Има ли наблизо театрална или филмова агенция?

    Баща и син се промъкват в стаята на Жюли и в призрачната тъмнина убиват спящото момиче.

    На сутринта двамата седят в трапезарията, когато на вратата съвсем жива, здрава и усмихната се появява Жюли. Но затова пък Жожефина нещо се бави.

Какво всъщност се е случило. През нощта двете момичета си били разменили спалните, защото тази на Жюли гледала към градината , а от там силно се чували шумовете на бурята и тя се плашела.

    Двамата мъже бягат в Савоя. Синът влязъл в манастир и се отдал на мистицизъм. Бащата също навлякъл расото, но решил да се изповяда. Църквата го изпратила на клада, без да се притеснява, че скандалът ще вдигне шум.

Анатомия на убийствата

Внимание! Истина е!

Кучето на Монтаржи

Годината е 1371-ва. Държавата е Франция, на престола е Шарл V. В онези времена убийстават са част от ежедневието. И така, Абри дьо Мондидие, стрелец с лък от гвардията на Шарл V, бил убит от свой приятел. До тук нищо изненадващо! Причина – бил предпочитан от краля. На убийството единствен свидетел било кучето на Абри дьо Мондидие и сетне започнало да преследва престъпника с яростна омраза. Мълвата стигнала до краля и той заповядал истината да бъде разкрита чрез  дуел! Кучето – срещу убиеца. Двубоят се състоял на остров Нотр Дам. Убиецът бил въоръжен с дебела тояга, а кучето – кучето на Монтаржи, както започнали да го наричат – разполагало само със зъбите си. Получил сериозни рани убиецът признал вината си. А изразът „Кучето на Монтаржи” останал да символизира в очите на хората, че Господ неизменно взима страната на правия.

Вярваш ли в това?

Да не повярваш! 


Обама е по-популярен от Папата

                                            / наистина ли ще повярваш  в това?/

"Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете."

това е казал:


Йосиф Висарионович Джугашвили — Сталин  

Внимание! Истина е!

Хирасава – убиецът художник

Кое кара едно човешко същество да убие друго човешко същество?  Любов, ревност, пари, жажда за известност или отмъщение?  Или е въпрос просто на патология?  Палитрата от мотиви и причини не е голяма.

В този случай става въпрос за пари.

Годината е 1950-та, държавата е Япония, градът е Токио, датата е 26 януари. Столицата е потънала в снежна виелица, която навява сняг на купчини. Мъж в бяла престилка и с лента на ръката, която удостоверява, че е от системата на  зравеопазването, влиза в един от клоновете на Токийската банка и казва на директора , че е изпратен от генералния щаб, за да ваксинира всички служители, срещу току-що появила се епидемия. След като ваксинира всички, включително директора, той излиза с 164 000 йени в брой и чек за 900 000 йени. След него остават дванайсет трупа. Разследването довежда полицията до някакъв художник на име Хирасава Садамаши, който в последно време определено бил позабогатял. От картини?! В дома му откриват бялата престилка и черната лекарска чанта. Отначало той признавал , после се отмятал от показанията си, пак признавал...  Бил осъден на смърт. След поредица обжалвания  наказанието било намалено – доживотен затвор. В килията си той продължил да рисува. Някои критици забелязали, че стилът му бил много близък на този на Сезан. До края на дните си Хирасава Садамаши живял в затвора и продължил да рисува.

Колко ли колекционери, не само от Япония,но и от други страни притежават негови картини? И вечер в спалнята си, или сутрин на закуска, гледат някоя от неговите картини и казват: Виж, мила! Само какъв талант! И знаеш ли, убил е дванайсет човека!